ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдиите Владислав Славов, Благовест Пунев, Румен Ненков и Кети Маркова по к. д. № 6/2012 г. относно установената частична противоконституционност на чл. 3, ал. 1 и чл. 24, ал. 3 и 4 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ – ДВ, бр. 38 от 2012 г.)
1. Като цяло обявената в чл. 3, ал. 1 ЗОПДНПИ цел на закона не е противоконституционна. Още в самото искане разпоредбата е цитирана от вносителите непълно и избирателно в рамките на извадената от контекста част: „да се защитят интересите на обществото и да се възстанови чувството на справедливост у гражданите”. Спецификата на закона обаче се състои в продължението: „чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него”. С други думи ЗОПДНПИ е насочен към постигането, от една страна, на превенция на забранена от закона дейност, а от друга – към отстраняване на неблагоприятните обществени последици от такава дейност. В никакъв случай от чл. 3, ал. 1 ЗОПДНПИ не следва, че законодателят допуска създаването на закони в разрез с обществения интерес, а още по-малко присвояване на народния суверенитет по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Конституцията, каквато теза се поддържа в искането.
Съгласно постановеното решение основният закон принципно забранява на законодателя да си поставя за цел възстановяването на накърненото чувство за справедливост у гражданите. За нас тази теза е необяснима, нелогична и неоправдана от конституционна гледна точка. Правото не може да бъде неутрално към общочовешките ценности и затова „справедливостта” не е само морална, но и правна категория (вж. преамбюла на Конституцията). Съществува и т. нар. „интуитивно право”, което е свързано с представите на човека за добро и зло, за справедливо и несправедливо. Само ако позитивното право е в синхрон с интуитивното, т. е. правните разпоредби се възприемат като „свои” от техните...