Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на

“

Т. П. Е.” АД срещу решението от 5.07.2010г., постановено по гр. дело № 146/2010г. на САС в частта, с която е отхвърлена претенцията на касатора за заплащане на дължимото възнаграждение за сумата от 65 000евро, след уважено възражението на [фирма] за прихващане за дължима неустойка за забава на превоз с дължимото от него възнаграждение по договор №492 от 27.03.2007г. Поддържат се касационните основания за отмяна на неправилно решение по чл. 281, т. 3 пр. първо и последно ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържат предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са селектиране на касационните жалби, а именно: 1.решението е постановено в противоречие с т. 4 и т. 19 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС и определение № 508/19.06.2009г. по гр. дело № 4844/2008г. на ВКС, Іг. о. по процесуалния въпрос за правомощията на въззивната инстанция и по конкретно изискването мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаващата, а не провераваща правораздавателна дейност на съда, да се посочат исканията и възраженията на страните и правните изводи във връзка със събраните по делото доказателства / чл. 236, ал. 2 и чл. 273 ГПК/ 2.решението е от значение за

точното

прилагане на закона - по конкретния казус апелативният съд не е посочил: какво е значението на началната дата на превоза – 23.05.2007г. и на крайната дата, при която трябва да се извърши превоза, разтоварване и монатаж, смята ли че при изрично уговорена начална дата по един договор за превоз се поражда задължение за товародателя да съдейства като предостави товара именно на тази дата, въпрос по тълкуване на закона от значение за неговото правилно приложение е ВКС да вземе становище и по въпроса откога възниква задължението на товародателя да съдейства като предаде товара за превоз. Ако неговото задължение е да предаде товара още в началото на срока това означава, че неизвършването на превоза до края на срока не се дължи на виновна забава на превозвача, а на виновна забава на кредитора, която съгласно чл. 95 ЗЗД освобождава длъжника от собствената му забава.

Касационната жалба на [фирма], е срещу обжалвано въззивното решение в частта, с която не е уважено възражението му за прихващане за горницата над 65 000 евро до 112 000 евро, като се поддържа като неправилен извода на съда, че неустойката в т. 7 на договора е уговорена само за неизпълнение на договора за превоз, но не и за договора за монтаж на оборудването. Решението е обжалвано и в частта, с която не е уважено възражението за прихващане със сумата от 88 000 евро, представляваща разликата между уговореното с договора от 27.03.2007г. възнаграждение за монтаж и заплатеното възнаграждение за същата работа на трето лице. Поддържа се становището, че изпълнението на договора за монтаж на оборудването е било невъзможно за изпълнение от страна на ищеца по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, тъй като не е имал план за повдигане на цистерните, нито ресурс за извършването му / кранове/ поради което е имал основание за разваляне на договора чрез изявлението – писмо от 28.11.2007г. чрез представляващия дружеството с пълномощно от 25.06.2003г. М. Д.. Касаторът формулира следните материалноправни въпроси, при допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: 1.представителната власт на лицето, което е прекратило съществущия между страните договор, без да бъде коментиран факта, че в преддоговорните отношения и в хода на изпъленнието на договора двете страни са се съобразявали с действията на лица, които не са били вписани като техни представители при хипотезата на малчаливо и конклудентно овластяване, 2. задължението неизправната страна да обезщети изправната страна за претърпените вреди когато същата се явява последица от неизпълнението.

В писмен отговор [фирма] поддържа становище за отсъствие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по двата въпроса на касатора [фирма].

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационните жалби са подадени от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното и/или процесуално право, обусловил изхода на делото и наличието на някоя от допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. т.1-3 ГПК. В случая тези предпоставки на закона не са налице и за двете касационни жалби.

По касационната жалба на [фирма]:

САС е приел за основателен иска на касатора-ищец за заплащане на разликата от възнаграждението от възложителя по договор от №492/27.03.2007г. на изпълнителя по същия договор за превоз на оборудване от [населено място] до [населено място], осъществено на 27.10.2007г. Размерът на уговореното възнаграждение по договора за превоз е в размер на 500 000 евро, от което е било изплатено авансово сумата от 276 800 евро, дължимия остатък е 223 200 евро. Съдът е уважил частично възражението на ответника – възложител за неустойка за забава в изпълнението на договора за превоз за периода от 1.08.2007г. до 27.10.2007г. в размер на 65 000 евро, по съображения, че ищецът е изпаднал в забава, като не е спазил уговорения срок от 31.07.2007г. за доставка на оборудването. Прието е че доколкото ищецът сам е избрал речния превоз през р.Е., който не е единствен и при наличието на други възможности за осъществяването му, не е положил грижата на добрия търговец при спадането на нивото на р. Е. да предприеме други начини за изпълнение на задължението за превоз, поради което дължи неустойка за забава за времето от 1.08.2007г. до 27.10.2007г. В договора е посочен начален срок на изпълнение 23.05.2007г., краен срок 31.07.2007г., като първият срок не е бил спазен от доставчика на цистерните завода Ферокс.

Изложението към касационната жалба по първия формулиран въпрос за правомощията на въззивната инстанцията като съд по съществото на спора преповтаря доводите на касатора за необоснованст и незаконосъборазност на въззивното решение в обжалваната от него част. Настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – решението не противоречи на т. 4 и т. 19 от ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, тъй като въззивният съд е изложил свои мотиви за основателността на възражението на възложителя по договора за превоз и изработка за прихващане с уговорената неустойка за забава. Обсъдени са доказателствата по делото. Следва да се отбележи, че т. 4 на ТР е приета при действието на отм. ГПК при друга правна уредба за правомощията на въззивния съд, а именно, че като съд по същество разглежда спора по същество без да изхожда единствено от наведените във въззивната жалба основания за неправилност на въззивното решение. Съгласно чл. 269 ГПК в сила от 1.03.2008г., по който процесуален ред се е развило производството по това дело, правомощието на въззивния съд по предмета на спора е ограничено от посоченото в жалбата. Освен това нарушението на процесуалния закон -

чл. 269 ГПК

доколкото се поддържа, че не е обсъден довода му за значението на уговорения начален срок на договора, би могло да бъде основание за евентуална неправилност, но не и основания за селектиране на касационната жалба. Основанията за неправилност ще бъдат обект на изследване едва във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество, която би се развила, само ако са налице основанията за допускането й до касационен контрол. Определение №508 от 19.06.2009г. по гр. дело № 4844/2008г. на ВКС, ГК не е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не формира сила на пресъдено нещо по разгледания в него правен въпрос/ т. 3 ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Не е налице и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага мотивиране на необходимост от тълкуване на неясни правни норми или липса на съдебна практика по въпроса или неправилна такава/ т. 4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Основанието по т. 3 е общо основание, което включва кумулативно правният въпрос по който съдът се е произнесъл да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, каквото не се поддържа в случая. По касационната жалба на [фирма]: По възражението за прихващане на касатора със сумата от 88 000 евро, представляваща разликата между договореното възнаграждение по договора от 27.03.2007г. за монтаж на оборудването и това което е заплатено на трето на процеса лице, претендирана като вреда от касатора, САС е приел, че след като изявлението за разваляне на договора не е направено от овластено за това лице от ответника и не по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, изискващ определянето от страна на кредитора на подходящ срок за изпълнение, следва да се приеме, че това изявление не е породило правните последици на развалянето, обуславящо възможности за възлагане на неизпълнената част от договора на нов изпълнител при нови условия. Изложено е и второ съображение за отхвърляне на възражението - ответникът не е представил доказателства, които да обосноват извод, че договорената по-висока цена с новия съконтрахент е в пряка причинна връзка с допуснатото от ищеца неизпълнение / чл. 82 ЗЗД/. Касаторът се позовава на два броя решения на ВКС за възможността да се потвърди сключен договор от мним представител съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. По поставеният правен въпрос не е налице както основната, така и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Изводите на съда дали изявлението за разваляне на договора е направено отлице с представителна за дружеството – ответник лице, дали същото е потвърдено, дали изпратените до ишеца писма съдържат изявление за разваляне, респ. потвърждаване развалянето на договора, са направени след конкретна преценка на доказателствата по делото, т. е. въпросът не е правен, а фактологичен. Без съмнение чл. 42 ЗЗД, респ. чл. 301 ТЗ позволява да се потвърдят действията на мним представител, било изрично или чрез извършване на действия, който потвърждават действията на лицето, което е действало без представителна власт. Този въпрос не се явява обуславящ за изхода на делото за отхвърляне на възражението за прихващане доколкото съдът е изложил и второ съображение, а именно че ищецът не е доказал причинна връзка между неизпълнението на договора от ищеца и причинената вреда. По този въпрос касаторат не се позовава на нито една от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Както се посочи по – горе, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е

общо

основание, което включва кумулативно правният въпрос по който съдът се е произнесъл да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, каквато правна релевантност не се поддържа и не се аргументира от касатора.

В заключение не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т2 и т. 3 ГПК за допускане на решението на Софийския апелативен съд до касационен контрол в обжалваните от страните части. Разноските остават за страните така както са направени от тях.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решението от 5.07.2010г., постановено по в. гр. дело №146/2010 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: