О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 472

С.,

23, 06, 2011

година

Върховният касационен съд на Р. България,

първо търговско отделение, в закрито заседание на

триднадесети юни две

хиляди и единадесета

година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

Е. Ч.

Е. М.

изслуша докладваното от съдията Ч.

т. дело №

1018/2010

година

. Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. В. А., М. В. А. и В. А. А., всичките от [населено място] против решение №206 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 344/2010 г. на Хасковски окръжен съд.

Ответникът по касация – З. Д. Б. не е заявила становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

, за да се произнесе взе предвид следното:

Касаторите са направили изричен довод за недопустимост на съдебния акт, поради постановяването му срещу ненадлежна страна. С оглед възприетото с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно допустимостта на обжалваното решение се разглежда независимо от това дали е бил формулиран изрично от касатора. Така въпросът относно значението на надлежно направения отказ от наследството на починала страна от преките й наследници по закон за правоприемството в процеса е релевантен за допустимостта на обжалваното решение. Освен това, същият има и материалноправен аспект с оглед рефлексията на отказа от наследство и върху материалното правоотношение, предпоставящо основателността на иска, в какъвто смисъл са и поставените от страната въпроси, спрямо които е развито и обосновано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 на...