Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Агенцията за приватизация (АП) - гр. С., срещу решение № 47 от 17.09.2008 г., постановено по адм. д. № 10 от 2008 г. по описа на Административния съд - Русе.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон поради обстоятелството, че не е осъществен фактическият състав на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и че ищецът не е доказал дължимо от държавата обезщетение - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че ищцата, макар и притежател на 250 инвестиционни бона, не е имала намерение да участва в различни форми на инвестиране съобразно представените от закона възможности, още повече, че съгласно § 22 от ПЗР на ЗПСК емитирането на инвестиционните бонове е преустановено и тяхната валидност е до 30 юни 2005 г. - т. е. поддържа се, че към момента на предявяване на иска ищцата не е активно легитимирана да предяви иск за обезщетение по реда на ЗОДОВ, дължимо от Агенцията за приватизация.

Ответната страна Н. П. Ж. от гр. Р. взема писмено становище за неоснователност на жалбата.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, образувано по искова молба от Н. П. Ж. от гр. Р. срещу Агенцията за приватизация - гр. С., за сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на административния орган при изпълнение на служебната им дейност, е уважил предявения иск като основателен и доказан.

Съдът е приел за установено, че вредите произтичат от фактически действия на служители на административния орган, изразяващи се в извършена административно-разпоредителна дейност - прехвърляне на инвестиционни бонове, регистрирани на името на ищцата чрез открита лична сметка в инвестиционни бонове, на друго лице като получател, действало с пълномощно, което не е подписано от ищцата. Като последица от прехвърлянето на инвестиционните бонове (трансфер към друго физическо лице) боновият баланс на сметката на ищцата през м. септември 2003 г. е станал нула (0, 00) инвестиционни бона. Прехвърлянето на инвестиционните бонове не е извършено по реда на чл. 17, ал. 2 във вр. с ал. 7 от Наредбата за условията и реда за реализиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата (Наредбата), по искане на притежателя на бонове чрез подаване на нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2, и с приложено към нареждането изрично пълномощно. Съдът е приел също, че служители на АП (като администрация към МС, която организира и осъществява процеса на приватизация) при извършване на правно регламентирана административна дейност са нарушили реда за прехвърляне на инвестиционни бонове, уреден в Наредбата и в инструкция на АП за прилагането й, като не са извършили проверка дали са изпълнени изискванията на Наредбата за представяне на документите и правилното оформяне на формулярите при прехвърлянето на инвестиционните бонове от титуляра на боновата сметка на лицето, представило се като пълномощник. Ищцата е претърпяла реална имуществена вреда, която е настъпила в резултат на незаконосъобразни действия, извършени от длъжностни лица като служители на ответника, които действия представляват административна дейност; установена е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия (бездействия) и настъпилата вреда - т. е. ищецът е доказал отговорността на ответника по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон.

От доказателствата по делото е установено, че ищцата е имала открита лична сметка в инвестиционни бонове, регистрирана по реда на чл. 11 от Наредбата, в размер на 1000 инвестиционни бона, като регионалното бюро, в което е регистрирана сметката, е с код 170222.

От направената справка за състоянието на боновата сметка на ищцата, опис образец № 12 от 29.09.2003 г. и нареждане за прехвърляне образец № 31 от 29.09.2003 се установява, че на същата дата 1000 инвестиционни бона от сметката на ищцата са прехвърлени на друго физическо лице.

При приетите за установени фактически обстоятелства по делото правният извод на съда, че искът е основателен и доказан, е обоснован и законосъобразен.

Обосновано съдът е приел, че прехвърлянето на инвестиционни бонове е служебна дейност на АП, която е административен орган, и дейността, която се осъществява от нейните служители по реда на Наредбата, е административна по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ.

Редът за регистрация, разпореждане и прехвърляне на инвестиционните бонове е уреден в Наредбата и административната дейност се извършва в звената, обслужващи регистрацията и посочени в чл. 3 от Наредбата, като промяната на обслужващото звено е по реда на чл. 4 от Наредбата. Съдът обстойно е посочил реда, документите и необходимата служебна проверка на приложенията, за да се приеме от обслужващата звеното администрация, че е направено валидно искане от притежателя на боновете чрез подаване на нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата.

По конкретния иск съдът обосновано е приел, че ищцата не е променила обслужващото звено (няма доказателства по делото) и на основание разпоредбата на чл. 4 и чл. 16, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредбата прехвърлянето на инвестиционни бонове на друго физическо лице следва да се извърши само чрез звеното на АП, което се явява обслужващо звено на основание регистрацията на лицето и откриването на личната му бонова сметка. Този извод съдът законосъобразно е направил и от изричната разпоредба в указанията за попълване на формуляра, използван при прехвърлянето на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата (формуляр № 31 - нареждане за прехвърляне), в който формуляр изрично е отразено в частта "забележка" - т. 1. "документът се подава в регистрационното бюро (звено), обслужващо подателя". Тази забележка е следвало да бъде съобразена и спазена от служителите на АП в звеното в гр. С. (код № 219999) и те да откажат да регистрират прехвърлянето на боновете на ищцата, защото не са надлежно оправомощени да обслужват бонова сметка, регистрирана в друго звено. Следва да се отбележи също, че приложеното пълномощно не е било действително, защото изискването за изрично пълномощно съгласно чл. 17, ал. 7 от Наредбата следва да се тълкува като нотариално заверено пълномощно - по аргумент, изведен от изискването в талона за регистрация на физическо лице чрез упълномощено лице - чл. 6, ал. 2 от Наредбата.

Изложените съображения за допуснатите нарушения на Наредбата от служители на АП са достатъчно основание, за да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на служебна дейност по глава пета и шеста от Наредбата - нарушен е редът за прехвърляне на инвестиционни бонове и не е осъществен необходимият административен контрол, като са причинени имуществени вреди на ищцата, изразяващи се в неправомерно прехвърляне на непарични платежни средства - инвестиционни бонове, на друго лице.

Съдът законосъобразно е приел, че за процесния случай имуществените вреди са в размер на нормативно определените стойности на 1 инвестиционен бон за 1 лв. на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове (ЗПФ), тъй като към датата на прехвърлянето (на увреждането) - м. септември 2003 г., за инвестиционните бонове няма пазарна цена и тези инвестиционни бонове могат да се използват по реда на този закон.

Отговорността по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ на държавата, за конкретния случай на АП, е невиновна, обективна отговорност за вредите, причинени от чужди незаконни действия или бездействия на служители при и по повод изпълнение на възложена им административна дейност, и когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тази вреда.

Доводът на касационния жалбоподател, че към момента на предявяването на иска емитирането на бонове е преустановено и тяхната валидност е до 30 юни 2005 г., което обстоятелство е основание да се приеме, че ищцата не е претъпяла имуществена вреда, е неоснователен.

За да възникне правото на иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетение за вреди, законосъобразно съдът е приел, че следва да са налице няколко изброени кумулативни предпоставки, но основната преценка за отговорността за обезщетение е наличието на вреда и причинна връзка между незаконни действия на органи на държавата и на длъжностни лица и претърпяната вреда. За конкретния случай ищцата е регистрирала лична бонова сметка в определено звено на АП и на основание разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Наредбата като лице, което има открита сметка в инвестиционни бонове по реда на Наредбата, следва да се счита за регистрирана за участие в централизирани публични търгове. Към датата на прехвърлянето от служители на АП на инвестиционните бонове на трето лице - м. септември 2003 г., регистрираните инвестиционни бонове са валидни и след тази дата в резултат на извършения трансфер към друго физическо лице боновият баланс на сметката на ищцата е станал нула инвестиционни бонове. След прехвърлянето на инвестиционните бонове ищцата е престанала да бъде регистрирано лице за участие в централизирани публични търгове и на основание чл. 2 от Наредбата не е могла да придобие поименен регистрационен талон за участие в тези търгове и да бъде регистрирана в единната база на АП. Увреждането на ищцата е настъпило към м. септември 2003 г., защото в резултат на незаконните действия за прехвърляне на инвестиционните бонове на трето лице са прекратени нейните права за участие в централизирани публични търгове - т. е. тя е заличена като титуляр на бонова сметка към АП.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 47 от 17.09.2008 г., постановено по адм. д. № 10 от 2008 г. по описа на Административния съд - Русе. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Й. К./п/ Л. М.

Л.М.