Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. срещу решение № 46 от 03.07.2009 г. на Административен съд - София град по адм. дело № 5401/2008 година. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР не е изразил становище по нея.

Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител е представител писмено становище, с което поддържа, че касационната жалба е неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение АС - София град е отхвърлил жалбата на М. Д. Д. срещу заповед № А3-4229/25.07.2008 г. на директора на Национална служба "Полиция" - МВР, с която й е наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 5 отм. от Закона за българските лични документи (загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г.) - забрана за напускане на Р. Б. и неиздаване на паспорти и заместващи ги документи за срок от 2 г., считано от 07.07.2008 г. до 06.07.2010 година. Съдът е установил вярно релевантните за спора фактически обстоятелства. Видно от данните по делото с влезли в сила съдебни актове касаторката е осъдена в Р Австрия за извършени престъпления на територията на страната на лишаване от свобода и наказанията са изтърпяни. Репатрирана е в Р България и й е наложена забрана за пребиваване на територията на Р Австрия за срок от 10 години. С оглед тези обстоятелства е проведено административно производство по реда на чл. 74 и сл. от ЗБЛД за прилагане спрямо нея на...