Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Фермер 2003” ЕООД, гр. С. срещу Решение № 1190/09.09.2011 г., постановено по адм. дело № 17/2011 г. по описа на Административен съд –Бургас, с която е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт /РА/ № 2001001179/13.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД – Бургас на НАП, потвърден с Решение № РД- 10-390/15.12.2010 год. на изпълняващия правомощията на Директор на Дирекция „ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП и дружеството е осъдено да заплати на ответника сумата от 1530 лв. разноско по делото.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в частта по ЗДДС за данъчен период месец януари, за който на дружеството се отказва признаване на правото на данъчен кредит в размер на 5922 лв. по фактура, издадена от „Кронос агрохолдинг” АД, първоинстанционният съд не е обсъдил събраните доказателства и възраженията на оспорващия. Сочи, че е установено прехвърлянето на правото на собственост върху родово определена вещ, предаване на владението, плащане и последващото влагане на същата вещ, поради което липсата на доказателства във връзка с нейния транспорт не може да обоснове извод за нереалност на доставката. В частта относно ЗКПО излага, че съдът необосновано е възприел тезата на органа по приходите, независимо от представените договори за финансова помощ и доказателства за връщане на заетите суми. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени ревизионния акт, ведно с присъждане на осъществените по делото...