Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационни жалби на кмета на О. П. и Д. В. В. от гр. П., против Решение № 416/25.09.2009 г., постановено по адм. д. № 590/2008 г. по описа на Административен съд - гр. П. (АСП).

С обжалваното решение състав на АСП е осъдил О. П. да заплати на Д. В. В. от с. град, обезщетение по чл. 124, ал. 1 т. 1 от ЗДС в размер на 4934, 43 лв. Искът на Вечев в частта до претендирания размер от 5420, 00 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Недоволен от решението, кметът на О. П. го обжалва. Счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон в частта му, с която АСП не е уважил направеното от неговия процесуален представител възражение за прихващане на изплатени при уволнението на Вечев обезщетения по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДС, общо в размер на 3 брутни заплати. Моли да се намали размера на присъденото със сумата 1469, 16 лв. - стойността на изплатеното вече обезщетение и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Становище по жалбата на Вечев не взема.

К. В. също оспорва правилността на решението. Също счита, че то е постановено в нарушение на материалния закон. АСП е следвало да определи обезщетението му, отчитайки увеличението на брутното му трудово възнаграждение с 10% , определено с ПМС № 175/2007 г отм. . Оспорва и начина на изчисляване на дължимите му деловодни разноски. Моли да се измени в указаната насока. Становище по жалбата на кмета не взема.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Вечев. По отношение на жалбата на кмета взема становище за основателност и моли да се уважи....