Образувано е по касационна жалба на Б.А против решение № 131/05.04.2019г., постановено по адм. дело № 724/2018г. на Административен съд – Враца, с което е отхвърлена жалбата и срещу заповед № 967з-18/07.12.2018г., на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Враца, с която е отказано издаване на СУМПС.

Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

В жалбта се навеждат доводи, че съдът неправилно въз основа на събраните по делото доказателства е достигнал до извод за законосъобразност на обжалвания акт. Безспорно е, че касаторката е завършила основно образование по реда на ЗНП (ЗАКОН ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА), обн. ДВ бр. 218/1948г. и за същата са налице предпоставките за издаване на СУМПС по силата на чл. 151 от ЗДвП и Наредба № I-157/01.10.2002г.

Моли се отмяна на решението на АС – Враца и постановяване на друго с което да се отмени обжалвания акт и се връне делото като преписка на органа за издаване на СУМПС на касаторката. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Враца не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационния жалба за допустима - подаден срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, разгледана по същество за неоснователна.

С решение № 131/05.04.2019г. постановено по адм. дело № 724/2018г. Административен съд – Враца е отхвърлил жалбата на Б.А срещу заповед № 967з-18/07.12.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Враца, с която и е отказано издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/.

За да постанови своя акт съдът е установил, че Б.А е подала заявление за издаване на СУМПС с вх. № 7163/07.12.2018г., след завършен успешен курс на обучение. Към заявлението са приложени декларация по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП, медицинско удостоверение от БЧК, квитанция за заплатена д. т. и свидетелство за основно образование от СУ „В. К“ Враца.

Административният орган е отказал издаване на СУМПС, приемайки, че не са налични материалноправните основания по чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, тъй като Атанасова няма изискуемото по закон образование.

АС – Враца е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда акта е и материално заканосъобразен. Посочено е, че касаторката е завършила седми клас и е издадено свидетелство за завръшено основно образование през учебната 1984/1985г., т. е. при действието на ЗНП (ЗАКОН ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА) /ЗНП/ /отм. ДВ бр. 86/1991г./, като съгласно чл. 34, ал. 1 от този закон основното образование се получава в основно училище със седем класа. Посочено е, че по силата на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП за да се получи СУМПС следва лицето да е завършило Х-ти клас, като в § 16 от ЗИД ЗДвП е предвидено изключение от това правило, но касаторката не попада в неговия обхват. Решението е правилно.

Разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП /Доп. - ДВ, бр. 51/2007г., изм., бр. 79/2015г., в сила от 01.08.2022г., бр. 77/2017г., в сила от 26.09.2017г./ гласи, че свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство.

В разпоредбата на § 16 от ПЗР към ЗИД ЗДвП /ДВ. Бр. 77/2017г., в сила от 26.09.2017г.,/ се съдържа изключението, че лицата, завършили основно образование или завършили X клас по реда на отменения ЗНП (ЗАКОН ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА) (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г., бр. 36, 124 и 153 от 1998 г., бр. 67 и 68 от 1999 г., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 71, 86 и 114 от 2003 г., бр. 40 от 2004 г., бр. 28, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 41 и 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 35, 36 и 74 от 2009 г., бр. 50 и 78 от 2010 г., бр. 9, 23 и 99 от 2011 г., бр. 102 от 2012 г., бр. 68, 84 и 109 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г.; отм., бр. 79 от 2015 г.; доп., бр. 80 от 2015 г.) до влизането в сила на този закон, получават свидетелство за управление на моторни превозни средства по досегашния ред. С израза „до влизането в сила на този закон“ законодателят е имал в предвид, че се прилага старата редакция на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП /ДВ бр. 54/2010г., в сила от 19.01.2013г./, а именно, че свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно средство.

Безспорно е, че жалбоподателката не отговаря на посочените по-горе условия за относно придобито образование, за да са налице предпоставките на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП. Безспорно се установява, че Атанасова няма завършен Х-ти клас както изисква посочената по-горе норма от ЗДвП.

По отношение на нея е неприложима и нормата на § 16 от ПЗР на ЗИД ЗДвП, тъй като изключението по този законов текст касае само и единствено лица завършили своето образование по реда на ЗНП /обн. В ДВ бр. 86/1991г./, а касаторката е завършила своето основано образование по реда на ЗНП /обн. В ДВ бр. 218/17.09.1948г.

Вярно е, че по силата на чл. 27 от ЗНП от 1948г. /отм./ основно образование се получава в основно училище със седем класа – от I-ви до VII-ми т. е. касаторката е придобила степен на завършеност на своето образование основна по смисъла на норми от ЗНП отм. , но разпоредбите на този закон не попадат в обхвата на § 16 от ПЗР на ЗИД ЗДвП, тъй като законодателят е посочил само предпоставките за завършено основно образование или завършен Х-ти клас по ЗНП от 1991г. /отм/.

Наведения в касационната жалба довод, че следва разпоредбите на ЗНП от 1948г., да се приложи по аналогия, поради липса на изрично посочване на този закон в § 16 от ПЗР на ЗИД ЗДвП е неоснователен, тъй като става въпрос за изключение и тази разпоредба не следва да се прилага по аналогия т. е да се тълкува разширително по отношение и лицата завършили основно образование по реда на ЗНП от 194г. /отм/.

Предвид гореизложеното, правилни са изводите на АС – Враца, че жалбоподателката Атанасова не отговаря нито на условията на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, нита на тези в § 16 от ПЗР на ЗИД ЗДвП за издаване на СУМПС.

Атакуваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131/05.04.2019г., постановено по адм. дело № 724/2018г. на Административен съд – Враца. РЕШЕНИЕТО е окончателно.