Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби, подадени от Е.М, чрез адв. П.З и от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Благоевград, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 2241 от 25.10.2019 г., постановено по адм. д. № 597 по описа на Административен съд – Благоевград (АС – Благоевград) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение ОД на МВР – Благоевград е осъдена да заплати на Мановски сума в размер на 350, 00 лв. като обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 18-1116-001630 от 26.10.2018 г., издадено от началника на група към ОД на МВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 1833 от 23.02.2019 г., постановено по анд № 2419 по описа на Районен съд – Благоевград за 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане на решението в сила - 15.03.2019 г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението, както и сумата от 1000, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка със същото наказателно постановление, ведно с лихвата, считано от 15.03.2019 г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението. Наред с това, ОД на МВР – Благоевград е осъдена да заплати на Мановски и сумата от 240, 00 лв. – деловодни разноски.
Предвид изложеното в касационната жалба на Мановски, съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в отхвърлителната иска му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди част – за сумата над присъденото обезщетение от 1000, 00 лв. до претендираното такова от 2000, 00 лв., ведно с лихвата, така както е поискана. Твърди се, че то е неправилно поради постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост. Поддържа се становище, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението и не ставало ясно какви са причините, поради които съдът е присъдил обезщетение за претърпените неимуществени вреди именно в размер на 1000, 00 лв. Според касационния жалбоподател съдът не отчел действителната тежест на претърпените от Мановски неимуществени вреди като не съобразил в достатъчна степен показанията на разпитаните по делото свидетели, както и продължителността от време (близо седем месеца), през които той изпитвал твърдените неблагоприятни изживявания. Не било съобразено от съда, че Мановски е в напреднала възраст, неговото здравословно състояние, високите му нравствени качества и това, че приел изключително тежко неоснователното обвинение в административно нарушение, което не е извършил. Не съобразил и това, че нему са наложени няколко наказания, всяко от които незаконосъобразно, което обуславя по – висока степен на засягане на неговите права и интереси. Наред с това, съдът без основание не съобразил, че здравословното състояние на Мановски се влошило като последица на преживения силен стрес и напрежение, установено от свидетелите и от приобщените по делото писмени доказателства – медицински документи. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната от Мановски част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло, ведно с лихвата, както е претендирана. Иска се и присъждането на сторените по делото разноски в касационното производство.
Писмен отговор на тази касационна жалба не е представен от ОД на МВР – Благоевград.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател Мановски не се явява и не се представлява. По делото е представена писмена защита от упълномощен адвокат.
С касационната жалба на ОД на МВР - Благоевград съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в осъдителната този касационен жалбоподател част. Релевират се доводи за постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът не обсъдил възраженията на ОД на МВР – Благоевград, че по делото не е установено заплащането на претендираната като имуществена вреда сума от Мановски на посочената в договора дата, както и на възражението по чл. 5 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ). По отношение на решението в частта относно обезщетението за претърпени неимуществени вреди се твърди, че съдът не съобразил разпоредбата на чл. 172 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, поради което неправилно приел, че по делото е установено и доказано настъпването на неимуществени вреди за Мановски, които да са в пряка и непосредствена връзка с описаните в исковата молба незаконосъобразни актове. Освен това, нарушен е и принципът на чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД) – изводите на съда досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди са необосновани, а то е прекомерно завишено и е източник на обогатяване на Мановски. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение в осъдителните този касационен жалбоподател части и отхвърляне на предявените искове или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При условията на евентуалност се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди .
Касационната жалба на ОД на МВР - Благоевград се оспорва от Мановски, чрез процесуалния му представител, в представен по делото писмен отговор. Твърди се нейната неоснователност и се иска оставяне в сила на решението в обжалваните от този касационен жалбоподател части.
В съдебното заседание пред настоящия съд ОД на МВР - Благоевград не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на ОД на МВР - Благоевград по отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди и за частична й основателност срещу решението в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Предлага справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 150, 00 лв. Касационната жалба на Мановски намира за неоснователна.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които решението в съответните обжалвани от тях части е неблагоприятно, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност.
Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.
Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявените искове за допустими, а по същество - този за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва за периода от 15.03.2019 г. до изплащане на сумата на обезщетението за изцяло основателен, а този за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - за частично основателен до размера на сумата от 1000, 00 лв., ведно с лихвата за същия период, като за горницата до претендираната сума от 2000, 00 лв. искът на Мановски бил отхвърлен. Направил извод, че доколкото наказателното постановление е отменено, доводите на ОД на МВР – Благоевград, основани на разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ, не следва да се уважават. Допълнил, че ползването на адвокатски услуги за защита в съдебното производство по оспорване на наказателното постановление не съставлява основание за освобождаване от отговорност по чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ.
За да приеме за основателен предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпените от Мановски имуществени вреди, първоинстанционният съд се позовал на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на този съд за 2016 г. Като се позовал на приобщените по делото доказателства, съдът изложил съображения, че са доказани кумулативните елементи от фактическия състав на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което го уважил в предявения му размер от 350, 00 лв. Претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди съдът намерил за частично основателна. Приел, че държавната принуда е от естество да засегне неблагоприятно личната сфера на Мановски, с оглед което наличието на причинно – следствена връзка на наложените с наказателното постановление наказания с психоемоционалното състояние на лицето е факт. Изложил съображения, че определянето на лицето като нарушител е от естество да предизвика безпокойство, безсъние и други негативни душевни преживявания у него, при отчитане на обстоятелството, че за Мановски към момента не били налице други данни за неправомерно поведение. Приел също така, нарушеното му душевно равновесие за действително състояние при установените по делото факти, а именно – след налагане на наказанията той изпитвал притеснение, безсъние, емоционално е страдал поради проявената към него несправедливост, която впоследствие била призната от съда с отмяната на наказателното постановление. Посочените вътрешни състояния се били проявили обективно в промени в поведението и отношението при общуване, доколкото Мановски бил подтиснат, разтревожен, угрижен, унил. Въз основа на показанията на свидетелите съдът приел, че при него били наблюдавани негативни промени в поведението, настроението и съня му, а самият той споделял и тревогата си от несправедливо наложените му наказания, от които се измъчвал вътрешно. Направил извод, че издаването на наказателното постановление е в причинна връзка с проявените наяве в поведението на Мановски емоционални преживявания. Последните съдът определил като неимуществени вреди, които следват закономерно санкционния акт. Отделно от това съдът съобразил репутацията, която имал Мановски и приел, че подмятанията и подигравките, на които станал обект, уронили доброто му име в малката местна общност, в която живее. От друга страна подробно се мотивирал и за причините, поради които приел за необосновани твърденията за накърнено честолюбие на Мановски като последица на статиите в местния ежедневник, както и за влошено сърдечно здраве. Въз основа на всичко това съдът направил извод, че са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което приел предявения от него иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душевни терзания, с изключение на влошено сърдечно здраве, настъпили като пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, за доказан по основание. Изрично посочил, че освен доказаните особености в поведението на Мановски, свързани с издаденото наказателно постановление – тревожност, безсъние, унилост, промени в настроението, накърнено добро име, не е установено трайно емоционално страдание на лицето и непреодолимо трайно душевно неравновесие или страдание. Като съобразил всичко изложено и взел предвид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът определил, че сумата в размер на 1000, 00 лв. се явява справедливо обезщетение, а над този размер отхвърлил иска. Присъдил сумата ведно с лихвата, както е претендирана – считано от датата на влизане на съдебния акт, с който е отменено наказателното постановление в сила – 15.03.2019 г. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с въведеното с исковата молба искане за съдебна защита и при съобразяване с нейната обстоятелствена част и петитум. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка съдът е направил изводи, които са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Тези изводи са в съответствие с материалния закон и се споделят от настоящия състав. Неоснователни са оплакванията на касационните жалбоподатели за постановяване на обжалваното решение в съответните обжалвани от тях части при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.
По касационната жалба на ОД на МВР – Благоевград в частта по отношение на присъденото обезщетение за претърпени от Мановски имуществени вреди:
В казуса фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено по отношение на Мановски с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на ОД на МВР - Благоевград по посочената разпоредба. Затова, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил краен извод за наличие на основание за ангажиране на нейната отговорност по предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, което е в съответствие с приетото по посоченото тълкувателно решение.
Предвид установеното по делото, че плащането по представения още в хода на производството пред Районен съд – Благоевград договор за правна защита и съдействие е осъществено в брой, което надлежно е отразено в него, като неоснователно се преценява твърдението на ОД на МВР - Благоевград, релевирано в подадената касационна жалба, че не били налице доказателства за плащане на исковата сума, респективно за настъпване на твърдяната имуществена вреда. Такива са налице и те са достатъчни, за да обосноват направения от АС – Благоевград извод в тази посока, вкл. при съобразяване на цитираното от първоинстанционния съд тълкувателно решение на Върховния касационен съд. В този смисъл неоснователни са оплакванията на ОД на МВР – Благоевград, че съдът не обсъдил направените възражения относно установяване факта на заплащане на претендираната като имуществена вреда сума.
По касационните жалби по отношение на присъденото на Мановски обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди:
Оплакванията, релевирани в двете касационни жалби са неоснователни. Без основание Мановски поддържа становище за наличие на противоречие между мотиви и диспозитив по отношение приетото от съда по иска за присъждане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Решението е обосновано на доказателствата по делото и е подробно мотивирано. Волята на съда е ясно изразена, като направеният краен извод за частична основателност на предявения иск, респективно за присъждане на обезщетение в размер на 1000, 00 лв. е логична последица на приетото за установено от съда. Обратно на твърдяното от Мановски, при определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид както периода, в който е понасял вредите, а така също възрастта му и неговото здравословно състояние, както и другите установени по делото факти, относими към личността му и ефекта, който е имало наказателното постановление върху него.
Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и относно отражението на издадения санкционен акт върху здравословното състояние на лицето. На основание приобщените по делото доказателства – писмени (в частност медицински документи) и гласни (показанията на свидетелите) не може да се направи извод за твърдяното от Мановски повлияване на сърдечното му здраве от издаване на наказателното постановление. За целта са били нужни специални знания, с които съдът не разполага, но конкретни възражения по въпроса за допускане и назначаване на съдебно-медицинската експертиза по делото не са релевирани в касационната жалба, поради което и предвид предписанието на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият състав не може да обсъжда този въпрос.
Неоснователни са оплакванията на ОД на МВР – Благоевград, че съдът не обсъдил направените възражения по приложението на чл. 5 ЗОДОВ в случая. В тази насока в решението са изложени мотиви, които се споделят от настоящия състав и не е нужно да се преповтарят. Държавата, в лицето на настоящия касационен жалбоподател ОД на МВР - Благоевград, отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 4 ЗОДОВ.Оорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у прекия причинител на вредите, но държавата няма да отговоря, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия - чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. В този случай следва да се прецени доколко поведението му е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие или акт на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговаря, но ако само е допринесъл - обезщетението се намалява, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. В настоящия случай, както правилно е съобразено от първоинстанционния съд, не е налице хипотезата на чл. 5 ЗОДОВ, доколкото с оглед отмяната на наказателното постановление е недопустимо впоследствие да се установява и да се приема, че издаването му е правомерно. Защитата срещу последното също не може да се разглежда в този контекст.
Неоправдани са възраженията на ОД на МВР – Благоевград и по отношение приложението на чл. 172 ГПК. По предписанието на посочената разпоредба показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В случая данни за такава досежно свидетелите няма, а казаното от тях относно емоционалните преживявания на Мановски и неговото състояние в исковия период съответства, а не противоречи на останалите установени по делото факти. При това положение и доколкото свидетелите, предупредени за наказателната отговорност, са обещали да кажат истината, единствено фактът, че са близки на Мановски от дълъг период от време, не дава основание да не се кредитира казаното от тях.
Неоснователно е и оплакването на касационните жалбоподатели по отношение размера на присъденото обезщетение. При определянето му съдът е съобразил всички установени по делото обстоятелства, характера и интензитета на негативните преживявания на лицето, отражението им върху него, както и периода, през който те са търпени, като приел, че присъденият размер ще го възмезди адекватно. В тази насока съдът се е обосновал подробно и съображенията му се споделят от настоящия състав. От значение е също така високият размер на наложеното наказание глоба и фактът на предаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство от Мановски. Определеният размер не се явява несъразмерен и несправедлив, нито е завишен, така че да обогати лицето, поради което според настоящия състав е в състояние да компенсира доказаните неимуществени вреди, претърпени от Мановски в исковия период.
По изложените по – горе съображения следва да се приеме, че и двете касационни жалби са неоснователни, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.
Предвид изхода на спора в касационното производство, разноски на страните не се следват.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2241 от 25.10.2019 г., постановено по адм. д. № 597 по описа на Административен съд – Благоевград за 2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
особено мнение на съдия И. Аа:
Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав, в частта, в която се оставя в сила решението на пръвоинстанционния съд за присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Съображенията са ми две групи, както следва: На първо място, считам, че на ищеца не се следва обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради наличие на хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. Посочената разпоредба гласи:
(1) Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.
Считам, че в конкретния случай ищецът сам се е поставил в ситуация да му бъде съставено наказателно постановление, от което да търпи негативни изживявания. Видно от мотивите на съдебно решение № 1833/23.02.19г., постановено от Районния съд-Благоевград по адм. д.2419/18г.( с което е отменено НП) е, че съдът е приел, че действителната скорост, заснета на автомобила на жалбоподателя, на процесната дата и на процесното място е 108 км/час, при положение, че на мястото, където скоростта на този автомобил е фиксирана с автоматизирана система, е бил поставен пътен знак Д11, с който се ограничава скоростта за населените места до 50 км/час. От документите по делото се установява, че по сигнал на ищеца за неправилно поставена табела Д-11 на процесния път и неправилно обозначение за „начало на населено място“, компетентните общински власти са предприели действия за коригиране на местоположението на въпросната табела в съответствие с действителната регулация на населеното място и табелата е преместена. Според мен важното в случая обаче е, че ищецът независимо от станалото впоследствие, не се е съобразил с пътен знак, а е превишил ограничението на скоростта с цели 58 км/ч., с което е нарушил нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА), която разпорежда:
Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;
С това свое поведение на водач на МПС, ищецът е причинил сам на себе си и неудобствата, които е изпитал в резултат на съставеното му НП, макар и отменено впоследствие.
Другият ми аргумент е, че дори да се приеме, че единствената причина за емоционалния дискомфорт, изпитан от ищеца е единствено и само отмененото незаконосъобразно НП, но не и поведението на ищеца( което аз категорично не споделям), то причинените му неимуществени вреди могат да бъдат възмездени по друг начин, а и са вече възмездени, макар и не чрез присъждане на парично обезщетение.
Според практиката на Европейския съд по правата на човека вкл. и по дела срещу България ( пр. решение от 7.09.2017г. на ЕСПЧ по делото Кържев срещу България, решение от 06.09.2018г. на ЕСПЧ по делото Сапунджиев срещу България), в някои случаи констатацията на нарушение на права, гарантирани от Конвенцията, е достатъчно справедливо обезщетение за всякакви неимуществени вреди. В конкретния случай, ищецът твърди, че му е нарушена репутацията, изпитвал е и негативни преживявания в резултат на наложената му административна санкция с НП. Тези твърдения се свързват с личния живот на физическото лице, гаранции срещу неправомерната неприкосновеност на който се съдържат в чл. 8 от Конвенцията. Член 8 от ЕКПЧОСгласи:
Член 8 (Доп. - ДВ, бр. 137 от 1998 г.)
Право на зачитане на личния и семейния живот
1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.
2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
С оглед обстоятелствата в конкретния случай, според мен, констатацията, че незаконосъобразното НП е довело и до намеса в личния живот на ищеца, е достатъчна да възмезди претърпените от последния негативни изживявания във връзка с него.
Следва да се отбележи също така, че по делото са налице данни, че засягането на репутацията на ищеца във връзка с издаденото му НП, е вече възмездена. По делото се намира извадка от вестник „СТРУМА“, бр. 47 от 25 февруари 2019 г. видно от първата страница на който е, че е налице заглавие „Съдът реши: Заради неправилно поставени табели благоевградският ветеринарен лекар Е.М е наказан неправомерно за превишена скорост от КАТ, глобата от 1250 лв. отменена“, както и извадка от същия вестник от 29 януари 2019 година, която на първа страница съдържа заглавие на статия „Скандал! Стотици шофьори незаконно глобявани години наред заради гаф на КАТ и АПИ с табелите на изхода на Благоевград“ видно от съдържанието на която е, че е описан и случая на ищеца. С тези статии, обществеността е информирана за случая на ищеца вкл. и за последствията с неправилно поставените табели на пътя.
По тези съображения, считам, че решението на административния съд, в частта, в която на ищеца е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли изцяло.
Мотивирала особеното мнение: ……………………………………….
(съдия И.А)