Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община В. Т против решение № 122 от 17.06. 2020 г. по адм. дело № 717/ 2019 г. на Административен съд – В. Т, с което е отменена заповед № РД 22-1289/ 08.08.2019 г. на същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът – В.В не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на административния съд, с което заповед № РД22-1289/ 08.08.2019 г. на кмета на община В. Т е отменена, е постановено при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие със събраните доказателства.

Първоинстанционният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед на кмета на община В. Т, с която на основание чл. 195, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ във връзка с чл. 196, ал. 3 ЗУТ на жалбоподателя пред първата инстанция и ответник в настоящото производство В.В, като собственик на ПИ с идентификатор 10447.518.60 по КККР на гр. В. Т, е нередено незабавно да изпълни укрепителни...