Образувано е по касационна жалба началника на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, представен от юрисконсулт Ерска, срещу решение № 365/21.04.2020г. на Административен съд София област /АССО/ по административно дело № 1506/2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С114-0402397/31.10.2019г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Значителна част от касационната жалба възсъздава буквално съдържанието на ЗПАМ. Общо са оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради опущения в познавателната дейност на съда при преценка на доказателствените средства. Според него обратно на приетото от първостепенния съд ЗПАМ не е бланкетна; с действията на търговеца се увреждал държавния интерес; при издаването на акта били съобразени спецификата на проверявания обект и характера на дейността; с налагането на ПАМ следвало да бъде преустановено порочната практика в обекта. Иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Марио петрол“ ЕООД не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред Административен съд София област заповед по отношение на „Марио петрол“ ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект –бензиностанция в гр. С., бул. „Искър“ № 27, за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да подава към НАП по електронен път с квалифициран електронен подпис данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях – данните от доставката на LPG на 12.10.2019 г. били подадени в НАП на 14.10.2019 г. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.Оето на срока на ПАМ е мотивирано с негативните последици за фиска, тежестта на нарушението; видът на търговския обект и характерът на дейността; зарежданото дизелово гориво като стока с висок фискален риск; осигуряването на възможност за осъществяване на контролната функция на приходната администрация; нуждата от промяна в организацията на работа на търговеца и целите на превенцията – преустановяване на лошата практика в търговския обект.

Първоинстанционният съд е приел, че са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Като безспорен е отделил фактът на получаване от жалбоподателя на доставка на LPG и изпращането на данни към НАП на 14.10.2019 г. По установяванията на съда на 11.10.2019 г. от 13 до 16 ч. е извършена профилактика на софтуера и е монтирана външна антена за GPRS връзка. Решаващите изводи на съда са за отстраняване на нарушението два дни след извършването му, като преустановяването на нарушението предхожда издаването на ЗПАМ. Това изключвало съответствието на акта с целта на закона. Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

Не се основават на съдържанието на първоинстанционното решение доводите в касационната жалба. Липсва извод на съда за бланкетност на ЗПАМ; фактическата обстановка по установяванията на съда съответства на твърдяната от администрацията; в ЗПАМ не е посочен увреден държавен интерес. По доводите за избор на срока на мерките на административна принуда съдът ще взема отношение в следващото изложение.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС „запечатване на обект“ е неспазването от задълженото лице на реда или начина на подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП.

В първоинстанционното производство не е било спорно, че на 12.10.2019 г. жалбоподателят не е подал към НАП данни по електронен път с КЕП за получената доставка на LPG, макар да е бил субект на това задължение при действието на чл. 118, ал. 10 ЗДДС.

Щом е установено, че задълженото лице не е подавало на 12.10.2019 г. данните по чл. 118, ал. 10 ЗДДС, то са осъществени предпоставките на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

Заповедта за налагане на ПАМ съдържа фактическите основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките.

Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са изводите на първостепенния съд за издаване на акта при превратно упражняване на властнически правомощия.

Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на проявеното чрез бездействие нарушение за подаване на данни към НАП по изградена дистанционна връзка, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – привеждане на дейността на задълженото лице в съответствие с изискванията на чл. 18, ал. 8 ЗДДС и чл. 3, ал. 3 и ал. 12 от Наредбата. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. В случая тази цел е постигната към момента на издаване на ЗПАМ, тъй като данните са изпратени на 14.10.2019 г., а още на 11.10.2019 г. са извършени действия за отстраняване на техническите причини за неизпращане на данните.

Съответствието с целите на превенцията не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:

- Не е ясно как е дозиран интензитетът на въздействие върху правната сфера на адресата на ПАМ, та да се постигнат заявените цели на превенцията.

- Щом приписваното на задълженото лице нарушение всякога засяга фиска или обществения интерес, то това отрицателно засягане е основание за създадената правна уредба за налагане на ПАМ, но не е критерий за срока на мярката.

- Не са описани видът и начинът на организиране на отчетността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда, а и тази организация е променена към момента на издаване на ЗПАМ – данните са подадени и техническите неизправности са отстранени.

- Не е определена тежестта на нарушението. Неточното във времево отношение за подаване на данни е за два дни и количеството заредено течно гориво е отчетено по начин оставящ информационна следа.

- Твърде ограничително е разбирането на администрацията за контрол, сведен само до проверка на подадените данни по електронен път с КЕП.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 365/21.04.2020г. на Административен съд София област /АССО/ по административно дело № 1506/2019 г. Решението е окончателно.