Решение от 16.02.2010 по конст. д. № 10/2009 на Конституционен съд на РБ, докладвано от Благовест Пунев

За законосъобразността на избора на народни представители и валидността на гласове, подадени в чужбина

Кратко резюме на спора

Делото е образувано по искане на главния прокурор на Република България, сезиран от политическа партия „Ред, законност и справедливост“ (РЗС)...
Абонирайте се, за да прочетете резюмето на спора.

решение №2

София, 16 февруари 2010 г.

(Обн., ДВ, бр. 14 от 19.02.2010 г.)

Конституционният съд в състав:

Председател:

Евгени Танчев

Членове:

при участието на секретар-протоколиста Милена Петрова разгледа в закрито заседание на 16 февруари 2010 г. конституционно дело № 10 от 2009 г., докладвано от съдията Благовест Пунев.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 7 и чл. 66 от Конституцията. Делото е образувано на 22 юли 2009 г. по искане на главния прокурор на Република България, сезиран от Яне Георгиев Янев, политически лидер и представляващ политическа партия „Ред, законност и справедливост“ (РЗС), и кандидатите за народни представители от същата политическа партия – Красимир Дончев Каракачанов, Борис Янков Ячев и Бойко Иванов Ватев, по реда на чл. 112 от Закона за избиране на народни представители (ЗИНП). С него се оспорва законосъобразността на избора на народните представители от политическа партия „Движение за права и свободи“ (ДПС) Хасан Илияз Хаджихасан – МИР Велико Търново, Искра Димитрова Михайлова-Копарова – МИР Пазарджик, Тунджай Османов Наимов – МИР Пловдив окръг, Бюрхан Илиязов Абазов – МИР Русе, Елин Елинов Андреев – МИР Смолян, Емил Кирилов Иванов – МИР София област, Лютви Ахмед Местан – МИР Стара Загора.

В искането се съдържат оплаквания за нарушения на правилата за организация и провеждането на изборите, гласуване и определяне на изборните резултати във връзка с чл. 41, ал. 8, т. 2 и ал. 9 и чл. 88, ал. 1 ЗИНП, чийто контрол е включен в компетентността на Конституционния съд. Тези оплаквания се конкретизират, като се твърди, че съществува явно несъответствие между броя на подадените заявления за гласуване в Република Турция и тези на разкритите секции с оглед нормите, предвиждащи създаването им, което според вносителите на искането създава съмнение, че обявеният брой заявления е значително по-голям от действителния. Освен това се посочват 23 секции, в които са гласували повече от 1000 избиратели, което според тях е невъзможно в...

Желаете да имате достъп до цялото съдържание на ExLege?
Абонирайте се сега! Можете да прекратите по всяко време.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...