О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 301

София, 03.05.20

година

Върховният касационен съд на Република България,

първо търговско отделение, в закрито заседание на

осемнадесети април

две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Ч.

т. дело №

814/2010

година

. Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. А. Г. от[населено място] против решение № 544 от 21.06.2010г. по гр. д. № 470/2010 г. на П. апелативен съд.

Ответникът по касация- [фирма] –[населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1 и 3 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е посочил като основание за допускане на касационно обжалване - чл. 280, ал. 1 т. 1 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел.Посочил е още, че материалноправните въпроси били – „ предаването на облигациите като ценни книги от дружеството емитент на лицето записало и заплатило облигации, представлява ли елемент от фактическия състав на облигационния заем и съответно непредаването на облигациите налице ли е валидно сключен договор за облигационен заем…и юридическия факт на предаването на ценните книги / облигации/, със посочване на изискуемите по закон реквизити, следва ли да бъде надлежно документирано и установено от дружеството емитент..”. След поставянето на тези въпроси лаконично е отбелязано че те били в противоречие с практиката...