Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. В. Х. от[населено място] баня против решение от 10.05.2010г. по гр. д. №2704/2009 г. на С. апелативен съд.

Ответникът по касация- „У. З.” – В. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

,

за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът e заявил, че бил налице „съществен” процесуалноправен въпрос, който съдът решил „ погрешно”, касаещ предмета на делото и свързаните с това обстоятелства, определящи редовността на исковата молба. Изложени са оплаквания, че ищеца, предявявайки частичен иск не е разграничил стойността на отделните вземания, които претендира. Касаторът е посочил и това, че съда „ е допуснал съществено нарушение на съдопроизоводствените правила в процеса на установяване на съдържанието на чуждото право”, като страната подробно е изложила своето разбиране относно подлежащите на установяване факти. Направен е извод, че бил налице „ процесуалноправен въпрос във връзка с прилагане на чл. 43, ал. 1 КМЧП”, който според него съставлявал основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Страната е посочила още, че съдът допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е достигнал до фактически и правни изводи, които не почивали на доказателствения материал по делото Изложено е подробно становището на касатора по основателността но иска, както и е посочено, че била налице необоснованост на решението- ” породено от грешка при изграждане на вътрешното убеждение на съда, която грешка била породена от процесуално недопустимо възприемане на доказателствения материал и представлява съществено нарушение на процесуалните правила – нарушение по чл. 188, ал. 1 ГПК”. Този довод е подкрепен с развити от страната оплаквания в този смисъл, като е посочено, че въпроса за „границите на законово определената свобода на съда да постановява актовете си при вътрешно убеждение и свързани ли са тези граници със задължението на съда да изгражда убеждението си върху обективните факти”бил относим към чл. 280, ал. 1 т. 3, „ свързан с правилното прилагане на чл. 188, ал. 1 ГПК”. Изложени са оплаквания и за неправилност на изводите на съда във връзка с възприетите от него доказателства.

Касаторът не обосновава довод за приложно поле за допускане на касационно обжалване. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разрешенията дадени с т. 1 на ТРОСГК № 1/2009 г. касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е такъв от значение за изхода на конкретното дело и е свързан пряко с решаващите мотиви на съда.Следователно, не могат да бъдат разглеждани като релевантни поставените въпроси, обосновани с оплакванията на страната за неправилност / така и квалифицирани от нея/ на съдебния акт, в контекста на нейното становище по основателността на иска.

Доколкото касаторът е сочил довод за недопустимост на решението във връзка с твърдението му, че съдилищата са се произнесли по нередовна искова молба / изведено от развитите оплаквания/, то този въпрос следва да бъде разгледан служебно от настоящият състав с оглед приетото с т. 1 на цитираното тълкувателно решение.Разбирането за нередовност на сезирането е правно необосновано и не се подкрепя от установените факти. О. първостепенния съд е извършил преценка за нередовност на исковата молба и с подробни указания я е оставил без движение, като е дал и неколкократно възможности за отстраняване на констатираните нередовности. Във връзка с така проведеното производство, същият е очертал изрично и предмета на спора, а именно – частичен иск за заплащане на сумата 5120евро / уточнение на иска направено с молба от 12.10.2007г. и в съдебно заседание на 24.01.2008г./ представляваща част от заплатената от ищеца сума от 11294.65евро, съставляваща застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „ Каско” с [фирма] – Фрайбург, А., както се претендира и законна лихва върху тази главница.Така очертания предмет на иска обуславя и валидно сезиране за произнасяне по него. Или както първоинстанционния, така и въззивния съд са разгледали спора във връзка с установените факти в контекста на очертания пердмет на спор и съответно в рамките на сезирането, поради което и обжалваното решение е допустимо, постановено на предявеното правно основание и в кръга на правомощията на въззивния съд. В случая доводите на страната са направени, с оглед първоначалната искова молба, без да бъде отчетено проведеното производство по чл. 100 ГПК отм., Развитите общи оплаквания, третиращи разглеждане на спор с неизяснен предмет, нямат относимост към допустимостта на съдебния акт, а така развити съставляват всъщност оплакване за незаконосъобразност на изводите на съда и поради това са ирелевантни спрямо производството по чл. 288 ГПК.

За да е налице основание, свързано с хипотезата на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ доколкото поддържане на това основание може да се изведе поради твърдението за противоречие с конкретно решение на ВКС/, следва да бъде установено, че съдът с атакуваното решение при разрешаването му, се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по обективиращите такава практика съдебни актове. Страната – касатор не обосновава такъв довод, а прилага решение №706/06г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., с което съставът на касационния съд е извършил преценка за нередовност на искова молба по различен от разгледания иск и при различни фактически данни и тъй като страната не е сочила каква е конкретната релевантност на приложения съдебен акт, то същия не може да обоснове и извод за относимостта му към разглежданото основание. Отделен е въпросът, че с този акт е било обезсилено въззивното решение, предмет на касационен контрол и делото е върнато за ново разглеждане, поради което и същото не обективира разрешаване на конкретен материалноправен спор.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора /, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила релевантни доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е подробно развитото й оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд в контекста на нейното разбиране по основателността на иска, което се квалифицира по чл. 281 ГПК, поради което е и неотносимо към лимитивно изброените хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Всъщност те така са квалифицирани и от касатора, който е разглеждал всичките си оплаквания, определяйки ги като неправилност и необоснованост на решението.

С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на

решение от 10.05.2010г. по гр. д. №2704/2009 г. на С. апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: