Конституционализмът трябва да държи сметка не само на буквата на закона, но и на съпътстващите го елементи като обичай, здрав разум и морал.Собствеността е подложена не само на действието на закона, на обществени договорености, но и на въздействието на общественото мнение. Още от древни времена теологичното отношение към нея включва в себе си и задължението на собственика за благотворителност, готовност да помогнеш другиму. Така са разсъждавали ранните християнски автори, които са живели сред вещите преди да добият качеството на културни артефакти. Последните са придобили значение като естетическо и културно наследство едва по-късно. И едва по - късно общественото мнение внася ново задължение. И докато задължението за благотворителност и да помогнеш другиму не може да бъде наложено със закон, опазването на културното наследство от държавата според Конституцията е нейно задължение.Разпоредбата на (§ 5, ал. 2 и 3 от Преходните и заключителни разпоредби на закона не е противоконституционна.Посочените алинеи се отнасят не до всички движими вещи, а само до тези които могат да бъдат определени съобразно чл. 53, т. 1 като археологически културни ценности, които при тяхната идентификация са получили статут на национално богатство (вещи открити в земята, на повърхността й или под водата). За така очертания кръг от културни ценности, ал. 2 на § 5 изисква правото на собственост да се установява с официален документ, при което лицата установили фактическа власт да не могат да се позовават на придобивна давност, а ал. 3 по силата на закона определя поменатите лица за държатели върху тях.Тук конституционализмът трябва да държи сметка и за корените на придобиване на собствеността.Основанието на давността почива на две съображения. Онзи, който не е потърсил правна защита срещу владелеца на вещта в продължение на години не заслужава покровителството на закона. С бездействието си той засвидетелства липсата на собственост. Тъкмо тук се налага преценка – от кога съществува възможност за...