ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Красен Стойчев по к. д. № 6/2012 г. относно чл. 27, ал. 3 и чл. 73 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
Не споделям решението в частта му относно противоконституционността на чл. 27, ал. 3 и чл. 73 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Сам по себе си какъв да бъде срокът в значението си на период или отрязък от време е проблем, който се обвързва с цялостната характеристика и конкретните разпоредби на даден закон и поради това на законодателя би следвало да се признае правото да преценява каква да бъде неговата продължителност. По настоящото конституционно дело преценката дали той е прекомерен или не може да се извърши най-вече като се съобразяват предметът и целта на закона, а не други фактори. В мотивите на решението се посочва, че той трябва да се намали, защото е прекомерен и неподходящ. В известен смисъл квалификацията на срока по чл. 27, ал. 3 и чл. 73, ал. 1 ЗОПДНПИ като „неподходящ” също подсказва, че става въпрос по-скоро за законодателна целесъобразност.
Колкото до прекомерността му, тя се извежда от сравняването на неговата продължителност със срока по чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността. Проблемът обаче идва оттам, че в случая става въпрос за давностен десетгодишен срок, за придобиване по давност. Поради това и сравнението не е съвсем коректно. Давностните срокове могат да бъдат прекъсвани или спирани и тъй като това е често срещано явление, оценката дали той е „подходящ” и оттук „синхронизирането” на срока по чл. 27, ал. 3 и чл. 73, ал. 1 ЗОПДНПИ със срока по чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността не изглежда оправдано. При това съществуват и други особености по отношение на придобивната давност, които не бива да остават извън вниманието, когато се търси...