Образувано е по касационна жалба на Етажна собственост на сграда с адрес [населено място], [адрес], представлявана от управителя на ЕС – Ц.Н, чрез нейния пълномощник срещу решение № 6365/29.10.2019 г. по адм. д. 6189/2018 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като поставено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба – „Бродика“ ООД намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
О. Е собственост на сграда с адрес [населено място], [адрес], представлявана от председателя на управителния съвет на етажната собственост – Т.Т и Етажна собственост на сграда с адрес [населено място], [адрес], представлявана от управителя на ЕС – О.Т, чрез техния пълномощник изразяват становище за неправилност на първоинстанционното решение.
Ответникът главният архитект на Столична община не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалби е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от Етажна собственост на сграда с адрес [населено място], [адрес], Етажна собственост на сграда с адрес [населено място], [адрес] и Етажна собственост на сграда с адрес [населено място], [адрес], срещу виза на главния архитект на район „Красна поляна“, Столична община, за проучване и проектиране на надстройка с един етаж на едноетажна нежилищна сграда, в УПИ І-„за обществено жилищно строителство и комплексно обслужване“, кв. 122, м. „ж. к. Красна поляна“, имот с идентификатор 68134.1108.125. Визата е издадена на основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ и ПУП, одобрен със заповед № РД-50-09-314/08.08.1988 г. С процесната виза е предвидено надстрояване с един етаж на обект с идентификатор 68134.1108.125.6.1 в нежилищна сграда. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.
За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:
Процесната виза е издадена от компетентен орган при условие на предоставени функции по реда на § 1, ал. 4 ДР на ЗУТ във връзка със заповед № РА50-395/14.06.2017 г., изм. и доп. със заповед № РА50-367/09.05.2018 г. на главния архитект на Столична община. Визата е в предписаната от закона форма. При издаването на визата не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна на процесуално основание. Визата за проучване и проектиране е издадена върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план и в нея е отразено надстрояване на съществуваща нежилищна сграда. Изведен е извод за съответствие на визата с материалноправните разпоредби, след преценка на процента зелени площи, застроената площ и законовите разпоредби.
Така постановеното решение е валидно и допустимо. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Обратно на твърденията в касационната жалба, съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като е изложил подробни мотиви, в които ясно е обосновал своите изводи.
Възражението в касационната жалба за издаване на визата от некомпетентен орган е неоснователно. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за издаването на заповедта в условието на делегирани правомощия, които се споделят от настоящата инстанция.
По делото е установено, че визата е изработена върху комбинирана скица на имота от кадастралната карта и подробния устройствен план с точно разположение на съществуващите жилищни и нежилищни сгради и съответните параметри на застрояване. С червен цвят е нанесено увеличение с един етаж на етажността на процесната сграда до кота корниз 8м и кота било 4, 5м над кота корниз. Следователно визата съдържа изискванията по чл. 140, ал. 2 ЗУТ, дори в същата да не фигурира предназначението на сградата, предмет на визата. С визата се предвижда единствено надстрояването с един етаж на съществуваща нежилищна сграда – бивша хидрофорна станция, долепена до трафопост.
В общия устройствен план на Столична община от 2009 г. имотът попада в зона ЖК – жилищна зона за комплексно застрояване, за която са определени плътност за застрояване до 40%, макс. К. 3, мин. озеленяване 40% и макс. височина 26-32м. Надстрояването изцяло се придържа в границите на съществуващата сграда и следователно не предвижда намаляване на процента на зелените площи за имота, които са над минимално изискуемите 40%. Визата също отговаря на изискванията за плътност на застрояване от 26, 3% при максимално допустими 40%. С нея се предвижда надстрояване на едноетажна сграда в двуетажна, което не е в нарушение на допустимата по ОУП височина. С визата не се променят начинът и характерът на застрояването имота или правилата и нормативите за съответната устройствена зона.
Неоснователни са възраженията в касационната жалба за неспазена процедура за съобщаване на визата за проектиране на заинтересованите лица по чл. 140, ал. 3 ЗУТ. Посоченото съобщаване е относимо към определяне на момента на влизане в сила на визата или за преценка на срочността на подадени срещу нея жалби. Доколкото съдът е разгледал по същество трите жалби срещу процесната виза, нарушенията на процедурата по съобщаването й са несъществени, тъй като не водят до различен извод за нейната законосъобразност.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя относно неправилно посочено правно основание за издаване на визата – чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 136, ал. 6 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ЗУТ, за строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, 7 и 8, както и за обекти - недвижими културни ценности издаването на виза е задължително. От съдържанието на процесната виза, както и от цитираната норма е видно, че грешката при изписването в правното основание на „чл. 136, ал. 6 ЗУТ“ вместо „чл. 134, ал. 6 ЗУТ“ не е от типа, които могат да създадат съмнение във волеизявлението на административния орган и като такава не представлява съществено нарушение за изискванията за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Като е приел оспорената виза за материално и процесуално законосъобразен административен акт, първоинстанционният съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон.
Предвид изложеното, не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и обосновано, следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба - „Бродика“ ООД следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Предвид възражението на касатора за прекомерност на разноските и фактическата и правна сложност на делото, същите следва да се присъдят в размер на 900 /деветстотин/ лв. - минималния предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вместо претендирания от 1 200 /хиляда и двеста/ лв.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
СТАВЯ В СИЛА решение № 6365/29.10.2019 г. по адм. д. 6189/2018 г. на Административен съд София-град
ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда с адрес [населено място], [адрес] да заплати на „Бродика“ ООД, ЕИК 200235388, направените пред касационната инстанция разноски в размер на 900 / деветстотин / лв. Решението е окончателно.