Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане, наименовано касационна жалба от А.К,чрез адв.. Ц за отмяна на влязлото в сила решение № 2691/19.02.2020г. по адм. дело №8622/2019г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила с решение №3281/15.05.2019г. по адм. дело № 7059/2018г. на Административен съд София - град.Като основание за отмяна в искането се сочи чл. 239, т. 1 АПК и наличието на нови писмени доказателства, както и основанието по чл. 239, т. 6 от АПК - решение по дело С - 406/15 на Съда на ЕС, което се твърди, че не е взето предвид от ВАС при постановяване на решението.

Ответната страна - изпълнителен директор на НАП, чрез упълномощен процесуален представител в писмено възражение и в съдебно заседание оспорва искането за отмяна като неоснователно и моли да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира, че искането е процесуално допустимо - подадено срещу влязло в сила съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, а разгледано по същество е неоснователно.

С решение №2691 от 19.02.2020г., постановено по адм. дело №8622/2019г. по описа на Върховен административен съд е оставено в сила решение №3281 от 15.05.2019г. по адм. дело №7059/2018г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на А.К срещу заповед №2470/30.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради съкращаване на длъжността.

Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим само при наличие на някое от...