Особено мнение на съдията Емилия Друмева

I. Несъгласието ми е относно точка първа на решението, където се обявява противоконституционност на цялата законова уредба за Националната компания “Пристанища”. Разсъжденията и доводите в решението са единствено и само в една посока – за това, че се касаело за прехвърляне на държавни функции върху специфичен правен субект, който не е държавен орган. Този правен субект е Националната компания “Пристанища”, която оспорваният закон е създал като държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.

В Решението този факт само се отбелязва, без коментар, без съсредоточаване в правната същност и предназначение на този специфичен правен субект, без търсене на отговор защо законодателят създава държавното предприятие НК “Пристанища”, който въпрос всъщност е определящ за решаването на процесния спор. Това е съществена празнина, която прави решението еднопланово и непълно, а разсъжденията и доводите въобще не попадат в предмета на спора.

II. Впрочем въпреки игнорирането от страна на Конституционния съд държавното предприятие като правен субект не е приумица на законодателя; то има столетно съществуване в развитите европейски страни. Според действащото българско право държавното предприятие не е търговско дружество; то се създава само със закон. С това действащата законова уредба (чл. 62, ал. 3 от ТЗ) се изчерпва. Но редица други действащи закони съдържат подробна уредба на този специфичен правен субект, която уредба е опряна както на Конституцията (чл. 18, ал. 6), така и на правото на Европейския съюз – Директивата за прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и публичните предприятия 80/723/ЕЕС, изм. 1985, 1993 и 2000 г., съгласно която “държавните предприятия играят съществена роля в националната икономика на държавите-членки”.

Нито Търговският закон, нито Конституцията, нито правото на ЕС препоръчват държавното предприятие да бъде създавано и да функционира в някаква определена правноорганизационна форма. А точно това необвързване с предварително определена организационна форма се преценява в европейското право като важно...