Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на И. Мушуараб, [гражданин], срещу решение № 7778 от 19.12.2018 г. по адм. д. №10775/2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед рег. № 5364з-1356/28.09.2018 г. на директора на Дирекция „Миграция“-МВР, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка „отнемане правото на постоянно пребиваване в Р. Б“.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводстените правила. Счита, че съдът неправилно е игнорирал доводите, изложени в жалбата му срещу заповедта за това, че здравословното му състояние - нефункционираща отделителна система, налагащо прилагане на катетър, не позволява транспортирането му до държавата му на произход и че в [държава] той не би могъл да получи необходимата медицинска помощ, предполагаща хирургическа намеса. Счита, че неправилно съдът е отказал изслушването на съдебно-медицинска експертиза, която да установи здравословното му състояние към момента, както и характера и степента на необходимост от бъдещо лечение Отказът на съда да събере поисканото доказателство е довело до неправилни фактически и правни изводи, опорочаващо първоинстанционния съдебен акт.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК на 11.02.2019 г. при връчено съобщение за решението на 8.01.2019 г. Разгледана по същество е основателна.

Съдът е установил, че жалбоподателят е [гражданин], постоянно пребиваващ в Р. Б чужденец от 2003 г. На 19.08.2013 г. му е издадена временна карта на чужденец за пребиваване на територията на РБ, с валидност до 08.06.2018 г. Съгласно предложение рег.№ 5364з-17112 28.09.2018 г. от началник отдел „Законна миграция и българско гражданство“ за издаване на заповедта видно от справката за съдимост за периода от 2008 г. до 2015 г. жалбоподателят има общо шест присъди по наказателни общ характер дела, по четири от които наказанието е „лишаване от свобода“. Всички престъпления са по чл. 195 и чл. 196 НК – квалифицирана кражба и кражба при условията на опасен рецидив. В предложението е посочено, че чужденецът е в България от 2003 г., не попада в категорията „уязвими лица“ по смисъла на § 1, т. 4б от ДР ЗЧРБ, женен е за [гражданка] З.Г, няма деца, като двамата съпрузи са регистрирани на различни административни адреси.

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Р. Б се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 20 - 22, както и в случаите по чл. 26, ал. 3. В случая административният орган се позовава на чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, който предвижда чужденецът да е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Р. Б, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода. От справката за съдимост се установява, че жалбоподателят е осъждан за периода 2007-2015 г. общо шест пъти, като в пет от случаите за извършените от него престъпления по чл. 195, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години. Следователно налице са предпоставките на чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, тъй като чужденецът е осъждан с влезли в сила присъди за престъпления, за които българският закон предвижда наказание не по-малко от една година „лишаване от свобода“. В този случай административният орган съгласно изискванията на чл. 40, ал., т. 2 ЗЧРБ е длъжен да наложи принудителната административна мярка „отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Р. Б“. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е „уязвимо лице“ по смисъла на § 4б от ДР на ЗЧРБ.

За неоснователни са приети възраженията, че поради влошеното здравословно състояние жалбоподателят не би могъл да намери адекватна лекарска помощ в държавата си произход. В тази насока не са представени доказателства, а и няма данни в Ливан да липсва нормалното медицинско обслужване. Решението е неправилно.

Не е спорно, че жалбоподателят е осъществил фактическия състав на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, който предвижда отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Р. Б, когато чужденецът е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Р. Б, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода. Същевременно съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Р. Б, категориите уязвими лица, наличието на производства по ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. В случая органът е посочил, е чуждия гражданин пребивава на територията на република България от 2003 г. и че живее на различен административен адрес със съпругата си, но не е отчел съществуват ли семейни връзки със съпругата му, както и дали съществуват семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето където трябва да се върне. От друга страна категорията уязвими лица е тълкувана стеснително. Съгласно пар. 1, т. 4б от ДР на ЗЧРБ "уязвими лица" са малолетни или непълнолетни лица, непридружени малолетни или непълнолетни лица, лица с увреждания, възрастни хора, бременни жени, самотни родители с малолетни или непълнолетни деца и лица, които са били подложени на мъчения, изнасилване или други сериозни форми на психическо, физическо или сексуално насилие. В случая са изложени доводи за трайно и сериозно увреждане на жалбоподателя, за което съдът не е събрал доказателства като не е назначал съдебномедицинска експертиза за изясняване на здравословното състояние на жалбоподателя и наличието на инвалидност. След като жалбоподателят е в затвора е възможно да не може да представи документи за здравословното си състояние. Като не е изяснил обстоятелствата във връзка със здравословното състояние на жалбоподателя съдът е допустал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд.

Като има предвид изложените мотиви Върховният административен съд Седмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7778 от 19.12.2018 г. по адм. д. №10775/2018 г. на Административен съд София - град.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.