Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Д.Д в качеството й на ЕТ „Д.Д“, чрез процесуалния си представител адв.. И против решение № 1742/16.08.2019 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 1182/2019 г., в частта му, в която е потвърден ревизионен акт /РА/ № Р-16001615005100-091-001/25.02.2016 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 393/16.06.2016 г.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че е доказано реалното получаване на стоките, а именно тези по които фактурите са подписани от получател. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” / „ОДОП“ / – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП / – оспорва същата в кратко писмено възражение чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянов и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 7200 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея,...