Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационен протест на заместник на главния прокурор при Върховната административна прокуратура срещу решение № 129 от 07.06.2019г. по адм. дело № 88/2019г. на Административен съд – Ямбол, в частта, в която е отхвърлен протестът на Районна прокуратура – Елхово против чл. 39, ал. 3 от Наредба № 10 за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища на община Б., приета с решение № 513 от 29.11.2018 г. на общински съвет Болярово. Подателят на касационния протест поддържа, че решението на административния съд в оспорената част е постановено в противоречие с материалния закон и моли да бъде отменено.

Ответникът - общински съвет Болярово не изразява становище по касационния протест.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационния протест.

Като взе предвид касационните основания, посочени в протеста и служебно прецени валидността и допустимостта на първоинстанционното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и от оправомощен орган, поради което е допустим.

Разгледан по същество, касационния протест е неоснователен.

Решението на Административен съд – Ямбол в оспорената част е постановено в съответствие с материалния закон.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният текст на чл. 39, ал. 3 от Наредба № 10 за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища на община Б., приета с решение № 513 от 29.11.2018 г. на общински съвет Болярово, е приет от компетентния съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА) орган, в предвидената писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Наредбата е приета с необходимите кворум и мнозинство, след проведени обществени консултации съгласно чл. 26, ал. 3 и ал. 5 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА).

Правилно е и заключението, че протестираният текст на чл. 39, ал. 3 от наредбата не противоречи на материалноправни норми от по-висока степен, а именно на чл. 42, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС), регламентиращи правомощията на общинските съвети да променят предназначението на общински жилища и да вземат решение за продажба на такива жилища.

Общинският съвет е орган на местно самоуправление съгласно чл. 138 от Конституцията на Р.Б.П на общинския съвет са конкретно регламентирани в чл. 21 ЗМСМА. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от закона това е единственият орган, който приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Кметът на общината е орган на изпълнителната власт, който организира изпълнението на актовете на общинския съвет (чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА).

Законът за общинската собственост регламентира придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи общинска собственост. В чл. 42, ал. 1 от закона е посочено, че по своето предназначение общинските жилища са за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди; за продажба, замяна и обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са отчуждени за общински нужди; ведомствени и резервни. Жилищата по ал. 1 се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината и могат да се променят съобразно потребностите в общината (чл. 42, ал. 2 ЗОС). Следователно законът предвижда, че промяната на статута на имотите се извършва с решение на общинския съвет след предложение на кмета на общината.

Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ЗОС изрично регламентира, че общинските жилища, предназначени за продажба, могат да се продават след решение на общинския съвет на правоимащи по ЗУПГМЖСВ (ЗАКОН ЗА УРЕЖДАНЕ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИ С МНОГОГОДИШНИ ЖИЛИЩНО-СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ); на лица, чиито жилища се предвижда да бъдат отчуждени по реда на глава трета; както и на други лица, отговарящи на условията за закупуване на общински жилища, определени в наредбата по чл. 45а, ал. 1. Именно на основание посочения текст общински съвет Болярово приема Наредба № 10 за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища. В глава шеста от наредбата са посочени условията за продажба на общински жилища, като в чл. 40, ал. 1 от наредбата изрично е записано, че предназначените за продажба жилища могат да бъдат продавани след решение на общинския съвет. Същевременно с чл. 37, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт са регламентирани условията за продажба на общинско жилище на неговия наемател, а с чл. 38, ал. 1 са въведени изискванията за продажба на ведомствени жилища на общината на служители от общинската администрация или звената на общинска бюджетна издръжка, настанени по реда на глава пета от наредбата. Следователно в изпълнение на законовата делегация на чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗОС общинският съвет Болярово урежда условията, при които наематели и служители, настанени във ведомствени жилища, могат да купят жилищата, които обитават въз основа на настанителни заповеди. Процедурата за покупка на общинско жилище е регламентирана в чл. 39 от Наредбата и включва проверка за наличие на условията за продажба от комисията по чл. 8, ал. 1 от наредбата и предложение до кмета на общината, ако тези условия са налице (чл. 39, ал. 2 от наредбата). С разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от наредбата, предмет на протеста, е предвидено, че въз основа на решението по предходната алинея (акта на комисията по чл. 8, ал. 1) кметът на общината, внася предложение до общинския съвет за продажба на конкретни жилища. Анализът текстовете от наредбата налага заключението, че общинският съвет взема решения за продажба на конкретни жилища, които могат да бъдат, както жилища, предназначени за продажба съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗОС, възпроизведен в чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата, така и жилища, предназначени за наставане под наем на граждани с установени жилищни нужди, а също и ведомствени жилища, т. е. жилища по чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗОС, съответно чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от наредбата, чието първоначално предназначение е променено по предложение на кмета на общината от жилища за настаняване под наем или ведомствени, в жилища за продажба (чл. 42, ал. 2 ЗОС, чл. 3, ал. 2 от наредбата). Правомощието на кмета на общината, предвидено в чл. 42, ал. 2 ЗОС, респ. чл. 3, ал. 2 от наредбата да предложи на общинския съвет да промени предназначението на общинско жилище в такова за продажба може да бъде упражнено едновременно с правото на органа по чл. 39, ал. 3 от наредбата да предложи на общинския съвет да вземе решение за продажба на конкретни жилища на наемател или на настанен служител при условията на чл. 37, и чл. 38 от наредбата. Във всички случаи продажбата на общински жилища може да се извърши само по решение на общинския съвет, след като с решение на същия орган предназначението на жилищата е променено в такова за продажба. Поради това настоящата инстанция, както и съставът на Административен съд – Ямбол, приема, че разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от Наредба № 10, приета с решение № 513 от 29.11.2018 г. на общински съвет Болярово, не предоставя на кмета на общината правомощия да променя предназначението на общинските жилища и да определя тези, предназначени за продажба, поради което не противоречи на разпоредбите на чл. 42, ал. 2 във връзка с ал. 1 и чл. 47, ал. 1 ЗОС и посочените в протеста основания за отмяна на разпоредбата не са установени. Възприемането на становището, че жилищата, които ще се продават на наематели или на настанени служители на общината следва да бъдат предварително предназначени за продажба съобразно потребностите на общината, изключва възможността в тези жилища да се настаняват наематели или служители, тъй като тези жилища не биха имали предназначение за задоволяване на жилищни нужди, а само за продажба. Това би направило безпредметна регламентацията на условия, при които жилища за настаняване под наем или ведомствени могат да бъдат продавани на настанени в тях лица. Всъщност смисълът на разпоредбите е да се създадат условия жилища, предназначени за предоставяне под наем или ведомствени да бъдат продадени на лицата, настанени като наематели или правоимащи служители при определени условия, след промяна на предназначението жилищата с акт на общинския съвет. Тази възможност, предвидена в наредбата, не е постигната с недопустимо разширяване на правомощията на кмета на общината или със заобикаляне на изискванията за акт на общинския съвет за промяна предназначението на общинските жилища в противоречие с разпоредбите на чл. 42, ал. 2 и чл. 47, ал. 1 ЗОС.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Ямбол в протестираната част е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от подателя на касационния протест основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт в оспорената част следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 129 от 07.06.2019 г. по адм. дело № 88/2019г. на Административен съд – Ямбол в частта, в която в която е отхвърлен протестът на Районна прокуратура – Елхово против чл. 39, ал. 3 от Наредба № 10 за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища на община Б., приета с решение № 513 от 29.11.2018 г. на общински съвет Болярово. Решението е окончателно.