Образувано е по касационната жалба на Т. Дуран, [гражданство], подадена чрез пълномощник, против решение №6047/17.10.2019 по адм. д.№3803/2019 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на Дуран срещу заповед №5364з-606/15.03.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция". Според касатора решението е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и не е съобразил, че актът не е връчен на лицето в присъствието на преводач; че е обсъдил само доказателства, представени от органа и то, във връзка с издаване на други заповеди по отношение на същия адресат. Поддържа твърдението, че актът е немотивиран, а изводите на съда за законосъобразност на заповедта са неправилни. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на заповедта или, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от административния съд. Иска присъждане на разноските по делото.
Ответникът директорът на Дирекция "Миграция", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за защита от юрисконсулт.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона.
Със заповед № 5364з-605/ 15.03.2019 г. директорът на Дирекция "Миграция" е приложил ПАМ "експулсиране" и "забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки" на Т. Дуран, [гражданство]. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед №5364з-606/15.03.2019 г. директорът на Дирекция "Миграция" е заповядал да бъде принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци [гражданство] Т. Дуран до отпадане на пречките за изпълнение на приложените принудителни административни мерки, но за не повече от шест месеца, считано от датата на фактическото настаняване, на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ. В заповедта е посочено, че са взети предвид мотивите, изложени в предложение №64р...... на началника на отдел "Противодействие на незаконната миграция", и поради опасност чужденецът да се укрие.
Първоинстанционният съд е обсъдил представена по преписката докладна записка № 5364р-5471/ 15.03.2019 г. за започване на административно производство по настаняване на чужденеца в СДВНЧ. По делото е представена докладна записка от 19.03.2019 г. на полицейски инспектор и декларация на чужденеца, от които е видно, че [гражданство] доброволно е напуснал Р. Б на 19.03.2019 г.
От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Мотивирал е извод, че заповедта е връчена на лицето на език, който владее, което обстоятелство е удостоверено с подпис на адресата, поради което същият е запознат със съдържанието на акта. Според съда, заповедта съдържа мотиви от фактическа и правна страна, тъй като органът се е позовал на документ, който е инициирал производството - докладна записка. Като е приел жалбата за неоснователна, съдът я е отхвърлил. Решението е неправилно.
По правната си природа принудителното настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци представлява мярка по обезпечаване изпълнението на приложена принудителна административна мярка. С оглед характера и предназначението същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането в случая се основава на обективна причина, която се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка, е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на приложената ПАМ.
Настоящият съдебен състав не приема първоинстанционния извод, че са изпълнени обективните критерии на Закон за издаване на административния акт, които включват и изложената от органа конкретна преценка.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. Несъответен на закона и доказателствата по делото е изводът на съда, че в оспорената заповед са посочени фактически основания, които органът е съобразил, за да обоснове правния си извод. Издателят на акта не се е позовал на никакъв друг, предхождащ и издаден във връзка с него, документ на помощен орган. В мотивите на заповедта е посочено бланкетно, че органът е взел предвид мотиви, изложени в предложение с номер, който не е изписан. Изписаната начална идентификация 64р... не отговаря дори на началните цифри от приложено към административната преписка предложение. В заповедта изобщо не е цитирана приложена по делото докладна записка, на която първоинстанционният съд се е позовал. Недопустимо е съдът да замества мотивите на органа. Посоченият от органа мотив "поради опасност чужденецът да се укрие" представлява извод на издателя на акта, за който липсват каквито и да са фактически констатации. В заповедта не са конкретизирани нито фактическите установявания на органа, нито са посочени конкретни документи, представляващи неразделна част от заповедта, от които да се извличат конкретните фактически съображения, въз основа на които органът е издал административния акт.
Мотивирането на административните актове е условие за тяхната законосъобразност. Действително, неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и актът се приема за мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в посочени от органа съпътстващи документи.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 10 ЗЧРБ в заповедта задължително се посочват необходимостта и законовото основание за настаняването. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно необходимостта от настаняването съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК.
Като е приел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 44, ал. 10 ЗЧРБ, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, по същество, следва да бъде постановено друго, с което атакуваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна.
Неоснователно е касационното възражение, че адресатът не е запознат със заповедта по разбираем за него начин. Видно от приложеното копие на акта, турският гражданин е запознат със съдържанието на заповедта на език, който владее, което обстоятелство е удостоверено с подпис на лицето и той не е оспорен. Впоследствие чужденецът е упражнил надлежно и в пълен обем правото си на защита срещу тази заповед.
При този изход на правния спор искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски е основателно. Видно от представените писмени доказателства /л. 10 и л. 11/ - разписка и договор за правна защита и съдействие, в полза на касатора следва да бъдат присъдени съдебни разноски от 70 лв. държавна такса и 800 лв. платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6047/17.10.2019 г., постановено по адм. д. №3803/2019 г. на Административен съд София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед №5364з-606/ 15.03.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" за принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци на [гражданство]Т. Дуран.
ОСЪЖДА Дирекция "Миграция", гр. С., бул. "К. М. Л" №48 да заплати на Т. Дуран, [гражданство], със съдебен адрес в гр. С., бул. "С. С" № 20, чрез адв. С.И, направените по делото разноски в размер на 870 лв. /осемстотин и седемдесет лева/. Решението е окончателно.