Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет (СОС), подадена чрез юрисконсулт Гошева срещу решение № 5055 от 18.07.2019 г., постановено по адм. дело № 12193/2018 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на "Ваклин груп" ООД е обявен за нищожен чл. 3, ал. 7 от издадената от касатора Наредба за обществения ред на територията на Столична община. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение като неправилно поради противоречие със закона и необоснованост. Ответникът "Ваклин груп" ООД оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението на АССГ.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално недопустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Фактическата обстановка по спора е правилно изяснена и съдебното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Касационният състав на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на АССГ, без да е необходимо изцяло да ги преповтаря. Споделят се и аргументите на участващия по делото прокурор.

Очевидно е, че целта на Наредба за обществения ред на територията на Столична община е да осигури защита на правата и интересите на гражданите и гостите на Столична община. В случая правилно административният съд е приел, че в оспорената й част, касаеща разпоредбата на чл. 3, т. 7, тя е нищожна, тъй като е издадена от орган - Столичен общински съвет, който не притежава необходимата компетентност за въвеждане на забрана за извършването на строително-монтажни работи в посочените в правната норма вид и параметри.

Този извод следва от относимите към казуса разпоредби на чл. 1, т. 1 и т. 5; чл. 3, ал. 1 - ал. 6; чл. 14, ал. 2 и чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМА В ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗЗШОС) и от издадената на основание чл. 14, ал. 2 от същия закон Наредба № 4 от 27.12.2006 г. за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителството. Всички те са цитирани точно в съдебното решение, поради което не е нужно да бъдат отново възпроизвеждани. Релевантна е и нормата на чл. 8 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА), съгласно която общинският съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В тази връзка, освен че забраната за излъчването на шум по време на строителство в определени часови интервали е изрично уредена в чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС, от систематическото тълкуване на посочените разпоредби следва, че правомощията на общинския съвет относно оценката, управлението и контрола на шума в околната среда са очертани в чл. 3, ал. 5 от с. з. и се отнасят единствено до изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради. Оспореният чл. 3, т. 7 не урежда такава хипотеза, поради което правилно е преценен от съда като приет извън нормативно установените правомощия на Общинския съвет и поради това е нищожен.

Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение при упражнения касационен контрол и то следва да се остави в сила. Разноски не са претендирани от страните.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5055 от 18.07.2019 г., постановено по адм. дело № 12193/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно.