Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, подадена чрез юрисконсулт М.Т.Ж е срещу решение №268 от 21.02.2018г., постановено по адм. дело №2921/2017г. от Административен съд – Бургас. С него по жалба на К.А е отменена заповед №03-020-РД/243 от 04.10.2017г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ /ОД на ДФЗ/ – Бургас, с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане ИД №02/06/3/0/01035 от 28.07.2016г., и преписката е изпратена на директора на ОД на ДФЗ – Бургас за ново разглеждане и произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – К.А от [населено място], с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу неблагоприятен за жалбоподателя съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Във връзка с обстоятелството, че касационната жалба е подадена от изпълнителния директор на ДФЗ, който не е бил издател на оспорения в първоинстанционното производство акт и не е бил страна в това производство, следва да се посочи, че с определение №7804 от 23.05.2019г. по адм. дело №4086/2019г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил определение №2159 от 14.02.2019г, постановено по настоящото дело, с което касационната жалба е била оставено без разглеждане на основание чл. 215, т. 1 от АПК. С отменителното определение петчленният състав на ВАС е приел, че тъй като и двата органа - изпълнителният директор на ДФЗ и директорът на ОД на ДФЗ-Бургас са органи на едно ведомство - ДФ "Земеделие", в чийто патримониум рефлектират правните последици на съдебното решение, както и че е налице делегиране на правомощие от изпълнителния директор на ДФЗ за издаването на оспорения акт на директора на ОД на ДФЗ-Бургас, съдът е бил сезиран с редовна и допустима касационна жалба, която тричленният съдебен състав неправилно е отказал да разгледа по същество. Поради това е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид задължителните според чл. 235, ал. 2 от АПК указания на петчленния състав на ВАС следва да се приеме, че касационната страна е подадена и от надлежна страна.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Бургаския административен съд е било образувано по жалба на К.А срещу заповед №03-020-РД/243 от 04.10.2017г. на директора на ОД на ДФЗ – Бургас, с която е отказано финансиране по подадено от него заявление за подпомагане с ИД №02/06/3/0/01035 от 28.07.2016г.
С обжалваното решение №268 от 21.02.2018г. по адм. дело №2921/2017г. Административен съд – Бургас е отменил оспорената заповед и е изпратил преписката на директора на ОД на ДФЗ – Бургас за ново разглеждане и произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, на когото изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал права със заповед №03-РД/2211 от 14.07.2016г. Заповедта била издадена и в изискуемата от закона писмена форма и съдържала фактическите и правните основания за издаването й. Според съда при издаването й неправилно е бил приложен материалният закон. Първоинстанционният съд е приел, че изискванията, заложени в чл. 5, ал. 2 от Наредба №10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. (Наредба №10), били изпълнени от жалбоподателя към момента на кандидатстването. Нормативната уредба не поставяла условие приходите от производството на пчелен мед да са били реализирани преди датата на регистрация на животновъдния обект. Наредба залагала като единствен критерий доходът да е от земеделска дейност и да е реализиран през предходната календарна година. В този смисъл съдът е приел, че изводът на административния орган за непризнаването на реализирания от К.А доход като изпълнение на изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба №10 нямал законова опора, а това водело и до несъответствие с целта на закона. Обжалваното решение е правилно.
Според чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба №10 към датата на подаване на заявлението за подпомагане лицата по чл. 5, ал. 1 от Наредба №10 трябва да са получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година. В ал. 12 на същия текст от Наредбата са изброени документите, с които се доказва изпълнението на това условие.
Постановеният с оспорената заповед отказ е с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 5, ал. 12, т. 4 от Наредба №10. Като фактическо основание за издаването й, в заповедта е записано, че във връзка с унифицирания подход за обработка на проектите по подмярката и коректното прилагане на разпоредбите от Наредба №10 следва стриктно да се съблюдават указанията, дадени от Управляващия орган на ПРСР 2014-2020г. – дирекция „РСР“ в Министерството на земеделието, храните и горите, според които не следва да се признават приходите от производство на пчелен мед, реализирани преди регистрацията на животновъдния обект.
Правилно посочените мотиви за отказ на административния орган са възприети от първоинстанционния съд за незаконосъобразни, противоречащи на материалния закон и на неговата цел. Така е, защото нормативната уредба не поставя като допълнително изискване реализираният доход от производство на пчелен мед да е реализиран преди датата на регистрация на животновъдния обект. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на отговор с вх. №01-0400/550 от 18.05.2017г. от министъра на земеделието, храните и горите, в който са дадени такива указания. Неоснователно е и изложеното в касационната жалба възражение, че ДФЗ е бил длъжен да се съобрази с издадените от МЗХГ писмени указания във връзка с прилагане на нормативната уредба, поради което действал при условията на обвързана компетентност. Указанията, дадени в писмото на министъра имат вътрешноведомствен характер. Те не съставляват автентично тълкуване, тъй като не отговарят на изискванията за това по чл. 51, ал. 2 и чл. 50 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ). В този смисъл посочените указания не са задължителни за съда. В същото време относимите разпоредбите на Наредба №10 са ясни и могат да бъдат приложени, като бъдат съобразени с доказателствата, представени от земеделския производител.
По силата на чл. 5, ал. 12, т. 4 от Наредба №10 изискуемите удостоверения за регистрация на животновъдния обект по ЗВМД (ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ) /ЗВМД/ следва да са за предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване. В същото време според чл. 5, ал. 12, т. 3 от Наредба №10 условието кандидатите да са получили от земеделска дейност най-малко 33% от общите си приходи/доходи за предходната календарна година се доказва с представянето на документи, доказващи правно основание за ползване на имотите, на които е произведена селскостопанската продукция, чрез чиято реализация са сформирани приходите/доходите в ГДД за предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване, съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗПЗП; имотите под наем или аренда, в т. ч. имотите, попадащи извън обхвата на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Тези имоти трябва: а) да са ползвани въз основа на документи, доказващи правното основание за ползване, които са регистрирани в общинската служба по земеделие по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ не по-късно от края на предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване, и/или б) не по-късно от края на предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване да са посочени в анкетните формуляри на анкетната карта по Наредба №3 от 1999 г. за стопанската година, през която е произведена селскостопанската продукция, чрез чиято реализация са сформирани приходите/доходите в ГДД, и/или в) да са ползвани въз основа на документи, доказващи правното основание за ползване, които са нотариално заверени не по-късно от края на предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване.
Цитираните текстове от Наредба №10 допълнително указват, че необходимите за упражняването на дейността регистрации следва да са извършени през предходната година спрямо годината на кандидатстване. Няма въведени допълнителни условия и изисквания тези регистрации времево да предшестват реализираните от земеделска дейност доходи. В частност не е въведено нормативно изискване удостоверението за регистрация на животновъдния обект да предшества реализирания от добива на пчелен мед доход. Достатъчно е било този обект да е регистриран през предходната година спрямо годината на кандидатстване. В този смисъл решение №1256 от 30.01.2019г. по адм. д. №5444/2018г. на ВАС, IV отд. Това условие в случая е било изпълнено.
От представените по делото доказателства се установява, че К.А е регистриран като земеделски производител през 2015г. За същата година (2015г.), която е предходна спрямо годината на кандидатстване по мярката (2016г.) е декларирал приходи от производство и продажба на пчелен мед от 95 бр. пчелни семейства, отглеждани в пчелин с рег. №8330-0097, регистриран по реда на чл. 137 от ЗВМД на 16.12.2015г. За имота, върху който са разположени кошерите са представени два договора за наем на земеделска земя – от 27.07.2015г. и от 14.12.2015г., и двата заверени. Установява се също, че пчелинът е разположен в имота на 15.04.2015г. и същият е вписан в кметството на с. Д.. От представената Годишна данъчна декларация /ГДД/ се установява също, че К.А е декларирал по реда на ЗДДФЛ реализиран през 2015г. приход от продажба на 188 кг пчелен мед, който представлява доход от земеделска дейност по смисъла на т. 23 от ДР на Наредба №10, като приходите на земеделския производител от земеделска дейност представляват 100 % от общите приходи за 2015г.
При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че всички изискуеми по чл. 5, ал. 12 от Наредба №10 документи са били представени от жалбоподателя, като всички те се отнасят за предходната (2015г.) спрямо годината на кандидатстване календарна година (2016г.).
По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №268 от 21.02.2018г., постановено по адм. дело №2921/2017г. от Административен съд – Бургас.
О. Б. У. искането на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за присъждане на разноски. Решението е окончателно.