Производството е по чл. 44, ал. 1 от НПК, образувано по повдигнат от Разградския районен съд спор за подсъдност на НАХД № 321/2012 г. по описа на съда.

Писменото становище на прокурора от Върховната касационна прокуратура е, че Разградският районен съд основателно оспорва компетентността си да разгледа и реши делото.

Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление № В-24285/19.10.2011 г. на директора на РД към ГД „КП” при КЗП-София за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, за нарушение на чл. 230 от ЗЗП на „БТК”-АД-София е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв, на основание чл. 233, ал. 2 от ЗЗП. По жалбата на дружеството е било образувано НАХД № 77/2012 г. на Районен съд-Исперих. С протоколно определение от 10.04.2012 г. съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане и решаване от районен съд-Р а., позовавайки се на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, считайки го за компетентния съд с оглед данните за констатираното нарушение. След постъпване на делото в районен съд-Р а. е образувано НАХД № 321/2012 г, производството по което с определение от 14.06.2012 г. е прекратено и на основание чл. 44 от НПК е изпратено на ВКС за разрешаване на повдигнатия от втория докладчик спор за местната му подсъдност.

Според изложената в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка за осъществяване на инкриминираното нарушение по чл. 230 от ЗЗП, същото било извършено от представител на „БТК”-АД-София в магазин за продажба и на мобилни телефонни апарати, какъвто жалещата се пред комисията потребителка В.М. рекламирала, чрез бездействие – „не е изпълнил задължително предписание на контролен орган на КЗП да възстанови покупната стойност на рекламирания мобилен телефон до 13.10.2011 г. ”, което, според районния съдия от районен съд-Исперих, следвало да се извърши пред контролния орган в офиса му в Разград и определяло местната компетентност на районен съд-Р а..

ВКС намира, че обстоятелствата за осъществено нарушение от търговския пълномощник на жалбоподателя, а и дори от частичните изводи по фактите в мотивите на определението на Исперихския районен съд сочат категорично за отказ да се изпълни задължително предписание на контролен орган на КЗП именно чрез възстановяване на купувачката М. на заплатената в посочения търговски обект в Исперих за дефектиралия мобилен апарат сума, а не че тя следва да се изплати пред контролния орган в седалището му в Разград, при правния принцип за изпълнение на парично задължение, че то е „носимо”, а не „търсимо”, или доколкото не е установено друго в договора за продажба при предявяване на рекламация на закупената стока, предписанието на КЗП е следвало да се изпълни в търговския обект, а не на друго място. Това определя местната компетентност да разгледа делото на районен съд-Исперих, комуто то следва да се върне.

Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ

РАЙОНЕН СЪД-ИСПЕРИХ

като компетентен да разгледа жалбата на „БТК”-АД-София срещу наказателно постановление № № В-24285/19.10.2011 г. на директора на РД към ГД „КП” при КЗП-София за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра.

ПРЕПИС от настоящето определение да се изпрати за сведение на РАЗГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: