ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3988

гр. С. 09.09.2024 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 21.02.2024 (двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и четвърта) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове: Димитър Димитров

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 3614 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 40 818/28.04.2023 година, подадена от С. Й. Ц., срещу решение № 1515/24.03.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-ви въззивен брачен състав, постановено по гр. д. № 13 546/2021 година.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 20 063 656/10.03.2021 година на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 89-ти състав, постановено по гр. д. № 40 485/2019 година в частта му, с която упражняването на родителските права върху детето В.Б. М. е предоставено за упражняване на майката С. Й. Ц. и е определено местоживеенето на детето при нея. Наред с това първоинстанционното решение е отменено в частта му, с която е определен режим на лични отношения между детето В.Б. М. и баща му Б. Л. М., като е определен нов такъв, подробно описан във въззивното решение.

детето, но имали сериозни разминавалия относно необходимостта да посещава занималня. Майката считала, че това било добре за детето, за да се подготви и да си напише домашните. Бащата считал, че тя можела сама да си подготви домашните и да използва останалото време да си почине и за самоподготовка по пиано, понеже изоставала с подготовката си по пиано за приемния изпит. В момента майката и бабата по майчина линия водели В.Б. М. на занималнята, която била преди обяд, след това учителите от занималнята я водели на училище, откъдето я вземали майката или бабата по майчина линия. И двамата родители получавали информация за успеваемостта на детето в училище. За него били подсигурени добри условия за живот и при двамата родители. Жилището на майката било малко, съставено от една стая, кухня, баня с тоалетна и коридор, но било оборудвано с всичко необходимо да подготовката на детето. Вещото лице било отбелязало, че майката и детето спят на едно легло и било възможно в близко бъдеще това да създава неудобства, тъй като В.Б. М. растяла. При бащата жилището било голямо и имало всичко необходимо за детето. В случай, че Ю. и Б. се върнели в жилището, щяло да има достатъчно място В.Б. М. да има своята автономия. Медицинските грижи за детето също били подсигурени-то имало личен лекар. По отношение на критерия оценяване ролята на другия родител при отглеждането на детето, вещото лице било посочило, че и двамата родители признавали, че то има нужда от контакт и с двама им, но независимо от това, не зачитали индивидуалния принос на другия. Между родителите била налице отчужденост, дистантност и сякаш неприязън един от друг. Комуникацията между тях била напрегната и често влизали в спорове относно различни аспекти на отглеждането на детето. На този етап емоционалната връзка между детето и родителите била съхранена. Родителското сътрудничество и комуникацията били нарушени, което затруднявало безпроблемното отглеждане и възпитание на В.Б. М.. Относно приятелския й кръг, когато била при баща си, тя контактувала с по-голямата си братовчедка, с дете на близки приятели на бащата на име В., които били съседи, и с други деца, които били близки и познати от страна на бащата. Когато В.Б. М. била при майка си, контактувала с две втори братовчедки-Р. и Й, момичета от квартала-В. и С. и деца от школата на г-жа Ц. по актьорско майсторство. Понякога се виждала със свои съученици-М. и В.. По критерия предпочитания на детето можело да се заключи, че то предпочитало да се увеличи контакта с бащата. Относно личната връзка, доверието, авторитета, привързаността към детето; способността за поемане на лична отговорност и грижи; опит и познаването на специалните потребности на детето; уменията за справяне с родителските грижи за това дете-и двамата родители били способни да му осигуряват необходимите грижи и внимание. Детето на този етап било привързано към родителите си и безспорно и двамата родители много го обичали. В заключение вещото лице било посочило, че С. Ц. и Б. Л. М. имали способности, възможности и желание да отглеждат детето си. И двамата познавали особеностите и предпочитанията му. Притежавали добър родителски капацитет и можели да участват активно в неговото отглеждане. Родителите били отговорни граждани, историята на трудовата им заетост показвала принос към обществото във важни за съвременния свят областиучебна дейност и здравеопазване. Като проблемна област се явявала липсата на нормална комуникация между родителите, недостатъчно зачитане на приноса на другия в отглеждането на детето и наличие на конкурентост помежду им. Между родителите имало неизяснени области в отглеждането на В.Б. М., като дрехите, с които детето следвало да бъде облечено, необходимостта то да ходи на занималня, допълнителните занимания на детето и режима на контакт с детето. Всеки родител по-скоро декларативно съобщавал, че признава ролята на другия, но реално считал собствените си убеждения и стил на възпитание за по-правилни и подходящи за детето. И при двамата реално отсъствало схващането за единство, съгласие, признание и зачитане на авторитета на другия родител. На въпроса „Има ли родителско отчуждение при детето и ако е налице такова-каква е причината и в каква степен е развито?“, вещото лице било посочило, че не било констатирано наличие на родителско отчуждаване при детето. Нямало данни за родителско отчуждение при детето и в предходни експертизи, приложени към делото. На въпроса „Как би се отразило на психоемоционалното състояние на детето промяна в живота му, изразяващо се в напускане на дома на единия родител и преместване в дома на другия?“, вещото лице било посочило, че преминаването от една крайност в друга би имало неблагоприятен ефект върху психоемоционалното състояние на В.Б. М.. Тя добре познавала семейната среда на родителите си. До този момент детето живеело предимно в жилището на майка си, но било добре адаптирано и приемало жилището и семейната среда при баща си. В жилището при бащата имало всичко необходимо за нормалното психоемоционално функциониране и развитие на детето като цяло. Също така, домът на бащата не се явявал нов за В.Б. М., там тя имала утвърдени и изградени навици на функциониране. В тази връзка, не се очаквало у нея да настъпи неблагоприятна промяна в психоемоционалното й състояние при промяна на дома от единия родител към другия. Вещото лице било посочило, че можело да се отбележи фактът, че детето добре познава и двете жилища и семейна среда на родителите си, но не било необходимо да има крайности в живота на детето, а било най-добре то да можело да контактува с родителите си по равно, както и да може свободно да изразява волята си по отношение на желанията си за престой при единия и при другия родител. Относно подходящ режим на лични отношения на детето с бащата, съответно подходящ режим на лични отношения на детето с майката, ако е необходимо да има преходен период, какъв да бъде той, вещото лице било посочило, че от психологична гледна точка, най-добре било детето да може да контактува по равно с родителите си, като било добре бащата да има възможност да води детето на училище и да го взима от там, да има ангажименти с В. през делничните дни. Един подходящ режим бил последната цяла седмица от всеки месец В.Б. М. да била при баща си, като той я взима в неделя вечер от дома на майката и й я връща в следващата неделя вечер. Например, взима детето на 19.02.2023 година в 18: 00 часа (неделя) и връща детето на майката на 26.02.2023 година (неделя) в 18: 00 часа. В този случай бащата следвало да има и един уикенд с детето, като най-добре било това да е първия уикенд от месеца. Например 04.02. и 05.02.2023 година Друг подходящ режим бил детето да е 2 седмици при майка си и 2 седмици при баща си. Не били констатирани проблеми в отношението и емоционалната привързаност на детето към единия или другия родител. Също така нямало данни за застрашителни форми на поведение от страна на родителите към детето. Тъй като основните опасения на С. Й. Ц. били свързани с грубо и агресивно поведение от страна на бащата към детето, което към момента вече било преодоляно и не се констатирали такива явления, нямало конкретно основание, което да възпрепятствало равен контакт с детето. Добре било при промяна на режима да има адаптационен период от 3 до 6 месеца, в който да се преценяло дали детето са чувства и адаптира добре и тогава да се премине към неговото постановяване. Ваканциите следвало да се делят по равно между родителите, както и празничните дни. Рождените дни на детето било добре да се празнуват в присъствието на двамата родители, а ако това било невъзможно, то неотглеждащият родител следвало да прекарва поне 2 часа с детето на рождения му ден. Личните празници на родителите детето било добре да празнува при съответния родител. Вещото лице било посочило, че в конкретния случай най-подходящо било родителите да бъдат насочени към работа със семеен терапевт или медиатор. Важно било едновременно да посещават един и същи специалист, за да можели да изградят подходящ стил на комуникация помежду си. Посещаването на психолог самостоятелно от родителите нямало да даде най-добрия резултат, тъй като специалистът щял да работи само с ресурсите на съответния родител и нямало да се повлияе търсената промяна в общуването между родителите. Необходимо било В.Б. М. да посещава свой доверен терапевт, социален работник или психолог, за да можела да утвърди позициите си и границите си спрямо родителите, да се научила да се справя в условията на неразбирателство между родителите. Съгласно данните в актуален социален доклад на ДСПКрасно село, основните грижи за детето се полагали от майката, тъй като малолетната В.Б. М. се отглеждала от нея. При осъществяването на режим на контакти бащата Б. Л. М. поемал грижите за детето. Същият разпознавал и откликвал на нуждите на детето. Б. Л. М. бил посочил, че полага всички усилия да участва напълно в отглеждането на своята дъщеря, демонстрирал бил богато познание относно нуждата на В.Б. М. да й бъде осигурявана богата и питателна храна с витамини и минерали за правилното й развитие, изразил бил притеснението си за това как се развива детето, като бил категоричен, че времето прекарано с него било прекалено ограничено и нямал възможност да подкрепа пълноценно детето. Относно жилищните условия и среда за детето в дома на неговия баща, в социалния доклад било посочено, че по данни на бащата, той живеел в собствено жилище от 180.00 м 2 състоящо се от 3 спални, 2 хола с кухни и трапезарии, детето имало собствена стая и собствена баня, като спалнята била обзаведена с легло, детско бюро, скрин, гардероб, кабинетът бил обзаведен с легло, пиано, бюро, кът за игра, гардероб, тераса. Относно трудовата си заетост, работно време и доходи, Б. Л. М. бил споделил, че работи като лекар във МБАЛ (гр. С., бул. „Х. Б. „№ ), специалност „Образна диагностика, месечният му доход се формирал от работна заплата, доходи като певец, от получаване наемна цена от отдаден под наем апартамент. Бащата бил заявил, че за подкрепа и помощ можел да разчита на своя баща и сестра, като към момента дядото по бащина линия живеел в чужбина (К. Н.), но били обсъждали възможността същият да се върнел в Р. Б. и да участвал в грижите за В.Б. М., като понастоящем дядото оказвал основно финансова подкрепа. Бащата можел да разчита на помощта и на своята леля-Б. М., която живеела в Б., но често пътувала до гр. С.. В социалния доклад било посочено също, че по данни на Б. Л. М., той имал нова връзка, представил бил на В.Б. М. новата си приятелка, като бил подходил с нужното търпение и бил провел предварителни разговори с детето. Многократно бил обяснил на дъщеря си, че за него тя била най-важна и нямало вниманието му да бъде изместено от нея и нуждите й. Б. Л. М. бил посочил, че приятелката му все още не живеела при него за постоянно. Съгласно данните в актуален социален доклад на ДСПОборище, С. Й. Ц. била информирала, че постановеният от съда режим на контакти се спазва, както и бащата имал възможност да прекарва време с малолетната извън него. Майката поддържала мнението си, че била против възможността за споделено родителство спрямо В.Б. М., тъй като смятала, че това щяло да обърка дъщеря й предвид различните стилове на отглеждане и възпитание. С. Й. Ц. била посочила, че осъществяването на подобен режим в миналото се било отразило негативно върху детето, визирайки повишеното напрежение при В.Б. М. и влошените училищни постижения. По наблюдение на социалния работник, В.Б. М. не се притеснявала да говори и за двамата си родители. Малолетната била казала, че харесва прекараното време с баща си. Детето било споделило, че обичат заедно да играят на откриване на разлики, да гледат филми, както и че го придружавала на негови музикални участия. При проведената среща В.Б. М. се вълнувала, че ще присъства на рождения ден на баща си, както била споделила за подаръците, които била изработила за него. Според наблюдение на социален работник, майката имала необходимите умения за отглеждане и възпитание на детето. Прилагала подходящи методи на възпитание. Не ограничавала и не възпрепятствала детето да комуникира със своя баща, както и се стремяла към положителни отношения между В.Б. М. и нейния баща. Основни грижи за детето полагала неговата майка, С. Й. Ц., която задоволявала адекватно базовите потребности на своята дъщеря. При необходимост майката можела да разчита на помощ и подкрепа от своята майка. Относно жилищни условия в дома на майката, в социалния доклад било посочено, че тя и детето живеели в собствен едностаен апартамент закупен с банков кредит намиращ се на адрес: гр. С., бул. „В. Л.“ № , ет. , ап.. Жилището се състояло от антре, стая, кухня и баня с тоалетната. Стаята била разделена чрез мебели и по-точно от етажерка, на която били разположени книги. От едната страна било пространството на В.Б. М., състоящо се от детско легло, зад което се намирали скрин с играчки и вещи на детето, голям гардероб, бюро, баскетболен кош, пиано и компютър. Пространството било обзаведено с розови мебели и много детски играчки. В другата част на стаята имало детска сцена, която била трансформирана на легло, разтегателен диван, гардероб и маса с телевизор. Кухнята разполагала с всички необходими домакински уреди-пералня, хладилник, печка, мивка, както и разтегаем фотьойл, маса и столове. Създадени били условия за отглеждането му в комфортна среда. Хигиенните и битови условия били много добри. В апартамента се отглеждали и няколко домашни любимци-норвежка горска котка на име Ч. к. Д., три джербила и три хамстера. Относно трудовата заетост на майката, работното й време и доходи, в социалния доклад било посочено, че тя работи на трудов договор в Частно средно езиково училище „Британика“, където била преподавател по музика и имала ателие по мюзикъл и актьорско майсторство. С. Й. Ц. ръководела и провеждала курсове по актьорско майсторство в читалище „Средец“. По данни на С. Й. Ц., същата съобразявала графика си, за да можела да откликва на потребностите на В.Б. М.. С. Й. Ц. била информирала при социалното проучване, че била в много добри взаимоотношения с близките си роднини, както и детето В.Б. М. имала свои приятели на нейните години, споделила била, че в отглеждането на детето била разчитала на подкрепа от страна на своята майкаН. Н. Ц., която живеела в гр. Р., в собствен апартамент, при своите посещения в гр. С., бабата по майчина линия пребивавала в дома на своята дъщеря. По данни на С. Й. Ц., майка й спяла или на разтегателен диван разположен в кухнята или в стаята при нея и дъщеря й. От доказателствената съвкупност в двете съдебни инстанции, преценени прецизно и в цялост, било установено, че страните били родители на детето В.Б. М., родена на 15.10.2012 година. Безспорно било, че родителите живеели разделено и че детето живеело при майката, а с бащата осъществявало режим на лични отношения, като при първоначално определените от първоинстанционния съд привременни мерки, режимът на отглеждане на детето бил при условията на равновременно отглеждане на детето от двамата родители, а с постановяване на първоинстанционното съдебно решение, режимът на лични отношения между бащата и детето бил регламентиран съгласно привременните мерки, обективирани в това решение. Съгласно ППВС № 1 по гр. д. № 3/74 г., което не било загубило своята актуалност, определянето на родител, който еднолично да упражнява родителските права в бъдеще ставало, като се държало сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ се включвали необходимостта от възпитателски качества на родителите, като се вземали предвид образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния родител, като същественото било не тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определял авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение било умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н. Следвало да се държи сметка за грижите и отношение на родителите към децата, като под грижи за децата се разбирали личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата, като не било полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у тях на отрицателни възгледи към труда в семейството и обществото, за живот в излишество и лентяйство. Следвало да се държи сметка и за желанието на родителите да отглеждат децата, привързаността на децата към родителите, като привързаността била налице, когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване. Следвало да се има предвид полът на децата, като било прието, че майката била по[1]пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол, както и възрастта на децата. В конкретния случай и двамата родители били изразили желание да упражняват родителските права по отношение на детето В.Б. М., като бащата бил предложил три варианта във връзка с упражняване на родителските права, първият от които бил за равнопоставено съвместно упражняване на родителските права (споделено родителство). Видно от заключението на вещото лице и двамата родители имали много добър родителски капацитет, детето имало добра комуникация и с двамата си родители, не се наблюдавал конфликт на лоялност и родителско отчуждение при детето. Според вещото лице, в конкретния случай най-подходящо било детето да може да контактува с родителите си по равно, както и да може свободно да изразява волята си по отношение на желанията си за престой при единия и при другия родител. Споразумение за равновременно отглеждане на детето от двамата родители обаче не се постигнало пред въззивната инстанция, предвид несъгласието на майката. В случая, въззивният съд съобразявайки т. 2 от ТР № 1/03.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 1/2016 година на ОСГК на ВКС, съгласно която разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изключвала възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигнело споразумение по упражняването им намирал, че се налагал изводът, че родителските права следвало да бъдат предоставени за упражняване само на единия от двамата родители, които видно от заключението на вещото лице по приетата СПЕ, имали много добри родителски качества. Въззивният съд намирал, че правилно първоинстанционният съд бил предоставил упражняването на родителските права на майката, като бил съобразил пола и възрастта, в която се намирало детето, и заради която се нуждаело от майчина грижа и ласка, майката познавала в дълбочина и се отнасяла внимателно и грижовно към нуждите на детето, като самото дете при изслушването му заявявало, че не можело да каже и нямало представа дали би искала по равно време да прекарва с всеки от родителите, като не било изразило категорично желание да живее преимуществено с някой от тях, но било посочило, че това време, което прекарва с баща си, не е достатъчно. По делото се доказало, че и двамата родители имали материалната и финансова възможност да се грижат за детето им в почти еднаква степен, с превес на битовите условия при бащата-по-голям апартамент, но и при създадени нормални битови условия за детето при неговата майка, като въззивният съдебен състав намирал, че битовите условия и материалните възможности на родителите, не били найприоритетните критерии за определяне на родителската годност. В случая въззивният съд съобразявал, че съдебната практика давала приоритет на майката при дете от женски пол и възраст на детето, което понастоящем било почти в пубертетна възраст, и че в такъв случай майката следвало да се приеме като по-пригодния родител непосредствено да го отглежда и възпитава, като съдебният състав приемал за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че “полът на детето следвало да бъде приоритетен при преценката на коя от страните да се предоставело упражняването на родителските права“. Въззивният съд приемал, че за всяко дете било от особено значение да расте в позната среда, изпълнена с позитивизъм, толерантност и приемане, каквито имало изградени както при майката, така и при бащата. Интересът на детето следвало да се преценява също и с оглед на желанието на самото дете и то внимателно да се изследва именно с оглед на неговия най-добър интерес и при съобразяване, че било поставено в положение да избира в любовта към родителите му, детето се нуждаело от сигурност, за да преодолее тази криза. Съобразно това и при съвкупното разглеждане на всичките обстоятелства в двете съдебни инстанции, служещи като критерии за определяне интереса на малолетното дете В.Б. М., въззивният съд намирал майката С. Й. Ц. за по-пригодния родител да упражнява родителските права по отглеждането и възпитанието на детето, така, както бил приел и първоинстанционния съд, който бил достигнал до извод, че майката била по-подходяща за отглеждането на В.Б. М. и правилно бил предоставил упражняването на родителските права върху детето именно на майката, при която било определено и местоживеене на детето, поради което първоинстанционното решение в тази му част следвало да се потвърди. С оглед интереса на малолетното дете от пълноценен контакт и с другия родител, който също бил с положителен родителски капацитет, възможности и условия за отглеждане на детето, въззивният съд намирал, че режимът на лични контакти между бащата и детето В.Б. М. следвало да бъде по[1]разширен, при редуване между родителите относно официалните и личните празници, както и ваканциите на детето. Системното общуване на детето с неговия баща било абсолютно задължително и с оглед неговото бъдещо емоционално и личностно развитие. Съобразно това режимът на лични отношения следвало да бъде определен, така както е посочен в диспозитива на въззивното решение, а именно: Всяка първа пълна седмица от месеца, (която започвала в понеделник и завършвала в неделя), с преспиване, считано от 18. 00 часа в понеделник (или след края на учебните занятия, ако детето било на училище или посещавало образователен курс) до 18: 30 часа в неделя, както и по[1]следващата седмицата след първата пълна седмица от месеца, (това била седмицата, която следхожда седмицата, която следвала първата първа пълна седмица от месеца), с преспиване, считано от 18. 00 часа в четвъртък (или след края на учебните занятия, ако детето било на училище или посещавало образователен курс) до 10: 00 часа в понеделник (или с ангажимент на бащата да заведе детето за първия час на учебните занятия, ако детето било на училище или посещавало образователен курс)-пример за такива седмици били например за месец октомври 2023 година–първата пълна седмица била седмицата, която започвала на 02.10.2023 година и завършвала на 08.10.2023 година, а по-следваща седмица се явявала седмицата, която започва на 16.10.2023 година и завършвала на 22.10.2023 година, но за седмицата, която започва на 16.10.2023 година, режимът с бащата се прилагал от четвъртък19.10.2023 година и приключвал следващата седмица в понеделник, т. е. на 23.10.2023 година. Този режим (през първата пълна седмица от месеца и през седмицата от четвъртък до понеделник) не се прилагал за тридесет дни през лятото, по време на платения годишен отпуск на майката, не се прилагал на 7 октомври (рожден ден на майката), не се прилагал и за съответните ваканции и празнични дни, така, както било регламентирано в режимите, посочени в т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12; Два пъти за по 18 дни (два пъти за по осемнадесет дни) през лятната ваканция, определена от МОН, с преспиване, по време, което не съвпадал с платения годишен отпуск на майката С. Й. Ц., като последната се задължавала до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не направела това в посочения срок, бащата ще имал право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година, и като през посочените периоди по време на лятната ваканция бащата взимал детето в 10: 00 часа на първия ден до 18: 00 часа на последния ден; През четните години-за Великденските празници, считано от 10: 00 часа на Разпети петък до 18: 00 часа на С. П. с преспиване. За същия период на Великденските празници, но през нечетните години, детето следвало да бъде с майка си и тогава не се прилагал режимът, отразен в т. 1; През четните години-за пролетната ваканция, считано от 10: 00 часа на първия ден от ваканцията до 18: 00 часа на последния ден от ваканцията, с преспиване. За пролетната ваканция, но през нечетните години, детето следвало да бъде с майка си и тогава не се прилагал режимът, отразен в т. 1; През четните години-за Новогодишните празници, считано от 10: 00 часа на 30 декември до 18: 00 часа на 02 януари на следващата нечетна година, с преспиване. За същия период на Новогодишните празници, но през нечетните години, детето следвало да бъде с майка си и тогава не се прилагал режимът, отразен в т. 1; През четните години-за рождения ден на детето, (15.10), с преспиване, считано от 18. 00 часа на 14.10 до 10. 00 часа на 16.10, освен ако личният празник не съвпадал с режима на лични отношения на детето с бащата. За същия период по повод рождения ден на детето, но през нечетните години, детето следвало да бъде с майка си и тогава не се прилагал режимът, отразен в т. 1; . През четните години-за 6 май, за 24 май и за 6 септември, считано от 10: 00 часа до 18: 00 часа на съответния празник, освен ако празникът не съвпадал с режима на лични отношения на детето с бащата. За посочените празници, но през нечетните години, детето следвало да бъде с майка си и тогава не се прилагал режимът, отразен в т. 1; През нечетните години-за есенната ваканция, определена от МОН, считано от 10: 00 часа на първия ден от ваканцията до 18: 00 часа на последния ден от ваканцията. За есенната ваканция, но през четните години детето следвало да бъде с майка си и тогава не се прилагал режимът, отразен в т. 1; През нечетните години-за Коледните празници, считано от 10: 00 часа на 24 декември до 17: 00 часа на 29 декември, с преспиване. За същия период на Коледните празници, но през четните години, детето следвало да бъде с майка си и тогава не се прилагал режимът, отразен в т. 1; През нечетните години - за имения ден на детето (07.01), с преспиване, 25 от 18: 00 часа на 06.01 до 10: 00 часа на 08.01, освен ако личният празник не съвпадал с режима на лични отношения на детето с бащата. За посочения празник, но през четните години, детето следвало да бъде с майка си и тогава не се прилагал режимът, отразен в т. 1; През нечетните години–за междусрочната ваканция, определена от МОН, считано от 10: 00 часа на първия ден от ваканцията до 18: 00 часа на последния ден от ваканцията. За междусрочната ваканция, но през четните години, детето следвало да бъде с майка си и тогава не се прилагал режимът, отразен в т. 1; През нечетните години-за 1 май и 22 септември, считано от 10: 00 часа до 18: 00 часа на съответния празник, освен ако празникът не съвпадал с режима на лични отношения на детето с бащата. За посочените празници, но през четните години, детето следвало да бъде с майка си и тогава не се прилагал режимът, отразен в т. 1; Всяка година - за рождения ден на бащата (04.03), считано от 18. 00 часа на 03.03 до 18. 00 часа на 05.03, с преспиване, освен ако личният празник не съвпадал с режима на лични отношения на детето с бащата. За осъществяване на личните контакти бащата следвало да взима детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом, освен когато следвало да го вземе след учебните занятия от училище (детско, образователно заведение) и когато имал ангажимент да го заведе на училище (детско, образователно заведение). С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. Й. Ц. е поискала обжалваното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това може ли при сходни мотиви на решението на първата и на въззивната инстанция да има различни диспозитиви?;за това може ли да се постанови режим на лични отношения, разпределящ почти по-равно времето от месеца между двамата родители, при липса на т. нар. „споделено родителство“ в българския закон?; както и за това може ли съдът да приеме за доказани факти твърденията на страна по делото, когато не са подкрепени с доказателства (като работно време и доходи на бащата) или предполагаеми бъдещи събития (за съвместното живеене с майката на второто му дете и с баща му)?; От своя страна в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. Л. М. е поискал въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това следва ли да бъдат възложени за упражняване родителските права на единия родител само въз основа на полов признак, като бъдат изключени изцяло другите съществени основания изброени в ППВС № 1/12.11.2974 година, когато и двамата родители са в равностойно положение относно материалните си възможности и притежаваните от тях родителски качества, а дори и в част от тях, когато другия родител има предимство? , както и за това следва ли разпоредбите на ППВС № 1/12.11.2974 година, в частта, касаеща критериите „пол и възраст“ да се считат за загубили сила и мълчаливо отменени с влизането в сила на КРБ от 1991 година и СК от 2009 година? Доколкото по силата на чл. 287, ал. 4 от ГПК разглеждането на подадената от Б. Л. М. насрещна касационна жалба е обусловено от това дали въззивното решение на Софийски градски съд ще бъде допуснато до касационно обжалване по подадената от С. Й. Ц. срещу същото решение касационна жалба, първо следва да бъде преценено дали са налице предпоставките за допускане на обжалването по жалбата на Ц.. Така както е формулиран третия от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към тази жалба въпроси се презюмира, че съдът е приел за доказани по делото част от фактите и твърденията на една от страните без за тях да са били събрани доказателства по установения за това ред. По съществото си това представлява оплакване по отношение на законосъобразността на действията на въззивния съд по събиране и оценка на доказателствата, което представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3, пр. 2 и пр. 3 от ГПК. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС правният въпрос, който следва да послужи като общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване не трябва да е свързан с процесуалните действия на съда по събиране и оценка на доказателствата, както и с правилността на приетата от него фактическа обстановка. Формулираните от страната в този смисъл въпроси не могат да послужат като общо основание за допускане на касационното обжалване. На този етап от производството съдът не може да извършва проверка на законосъобразността на горепосочените действия на въззивния съд, поради което и не може да прецени дали са събрани надлежни доказателства за определени факти или твърдения, а оттам и дали за така поставения от касаторката въпрос е налице някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване. С оглед на това въз основа на така поставения въпрос не може да послужи като основание за допускане на исканото от Ц. касационно обжалване. Такова обжалване не може да бъде допуснато и въз основа на първия от поставените в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси. Предмет на касационното обжалване е въззивното решение, съответно законосъобразността на действията на въззивния съд и правилността на неговите изводи, а не тези на първоинстанционния съд. Затова въпросът дали са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде преценяван с оглед на приетото от първоинстанционния съд. Въззивният съд не е контролно отменителна инстанция, като дейността му не е повторение на тези на първоинстанционния съд, а се дължи самостоятелно и независимо произнасяне по предмета на делото, като проверката на законосъобразността на първоинстанционното решение е само съпътстваща дейност на основната такава по разрешаването на спора. Установените от закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд не са налице и по отношение на втория от поставените от С. Й. Ц. в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси. Наистина в т. 2 от ТР № 1/03.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 1/2016 година на ОСГК на ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. В случая обаче не се касае до предоставяне на родителските права върху детето за упражняване от двамата родители, като такива са предоставени само на майката. В този случай съгласно чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 от СК съдът е 22 Актът е постановен на 13.09.2024 длъжен да определи режим на лични отношения между детето и този родител, на когото не са предоставени за упражнение родителските права. Законът не е определил точно времетраенето на тези отношения, както и начина, по който ще се осъществяват същите. Такива не са определени и в ТР № 1/03.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 1/2016 година на ОСГК на ВКС. Определянето им е въпрос на преценка от съда, разглеждащ спора, като при това следва да бъдат взети предвид всички конкретно установени по делото обстоятелства от значение за режима на лични отношения, който следва да бъде такъв, че в найпълна степен да защитава интереса на детето, така както същият е определен в § 1, т. 5 от ДРЗЗДет. Времето през, което се осъществява режима на лични отношения нито лишава и нито ограничава родителя, на когото са предоставени родителските права да упражнява същите, нито пък предполага, че режима трябва да бъде определен по такъв начин, че детето да контактува ограничено с родителя, на когото не за предоставени родителските права, за сметка на другия родител. В интерес на детето е да запази и осъществява възможно най-широки контакти с родителя, на когото не са предоставени родителските права и да има пълноценни отношения с този родител. Това изисква от родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права да съдейства за запазване на връзката на детето с другия родител и за нейното пълноценно осъществяване, а не да се стреми да ограничава същата. Тъй като подадената от С. Й. Ц. касационна жалба не обуславя допускането на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, то на основание чл. 287, ал. 4 от ГПК не следва да бъде разглеждана подадената срещу същото от Б. Л. М. насрещна касационна жалба.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1515/24.03.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-ви въззивен брачен състав, постановено по гр. д. № 13 546/2021 година, по подадените срещу него от С. Й. Ц. касационна жалба с вх. № 40 818/28.04.2023 година и от Б. Л. М. насрещна касационна жалба с вх. № 60 049/23.06.2023 година, поради което такова не трябва да се допуска.

С оглед изхода на делото разноските за касационното производство следва да останат за сметка на страните така както са направени.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1515/24.03.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-ви въззивен брачен състав, постановено по гр. д. № 13 546/2021 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.