Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалба /неправилно наименована като жалба/ на Р. П. Т. от София, срещу решение № 1241/19.01.2009 г. по адм. д. № 6872/2008 г. на Административен съд София град, ІІ адм. отделение, 35 състав.

Върховният административен съд, ІІІ отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касаторката срещу Заповед № РД 22-059/09.10.2008 г. на зам. областен управител на област С., с която е постановен отказ да се уважи искането за обезщетение с жилищни компенсаторни записи. Приел, че заповедта е издадена от компетентен адм. орган и законосъобразно е приложен материалния закон, тъй като срока в който е следвало да се подаде молба от жалбоподателката, за присъждане на обезщетение в жилищни компенсаторни записи е изтекъл на 20.07.2005 г., а тя е подала същата с вх. № 94РР/13 на 06.03.2008 г. се Касае се за преклузивен срок, който е двумесечен от влизане на решението по чл. 7 ЗОСОИ и който бил изтекъл към датата на подадената от жалбоподателката молба, съдът отхвърлил жалбата като неоснователна.

В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна.

Касаторката е правоимащо лице, по смисъла на чл. 5, ал. 3 ЗОСОИ, тъй като притежаваното от нея жилище е било възстановено на бившите собственици, по реда на чл. 7 ЗВСОНИ с влязло в сила решение от 20.05.2005 г. по гр. д. № 1501/93 на СРС. Гражданският спор е бил висящ по делото, с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗОСОИ /ДВ, бр. 9/01.02.2000 г./ то е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ. Според същата разпоредба,...