Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния представител му П. К.ва, против решение № 14 от 07.02.2012 г. по АД № 414 от 2011 г. по описа на Административния съд - Добрич. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Подробно изяснява същността на създадената интегрирана информационна система, която обединява данните от системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Излага, че въз основа на ежегодно изготвяните географски данни с допустимите за подпомагане площи, предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие", се извършва процедура на кръстосани проверки за установяване на допустимостта за подпомагане на декларираните площи. Въз основа на тези проверки, когато даден блок попада частично или изцяло извън допустимата за подпомагане площ, частта извън СЕПП се счита наддекларирана. Проверките са извършвани въз основа на актуализирана база данни, предоставени на електронен носител на ДФ "Земеделие". В тази връзка възразява, че от оспореното решение не става ясно какъв точно начин на проверка е следвало да извърши административният орган, още повече и назначената по делото техническа експертиза не отрича наличието на недопустими за подпомагане площи в заявените от земеделския производител. Оспорва извода на съда за нарушение на разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, като сочи, че страната не е била лишена от възможност да се защити на един по-късен етап от развитието на административния процес. Т., че актът е мотивиран, като конкретните данни за разликите в площите са посочени в таблица. Що се отнася до преценката дали лицето е добросъвестно, се възразява, че ЗПЗП и Регламент (ЕО) № 796/2004 не предвиждат такова изключение за отпадане на отговорността за връщане на неправомерно получени средства. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, редовно призован, се явява лично. Моли да бъде оставено в сила решението на съда. Намира преценката на съда за правилна поради това, че субсидията за 2009 г. е била изплатена изцяло, а след това през 2010 г. е спряна със задна дата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 59 от АПК, защото в него липсват мотиви. Не са налице данни за неправомерно поведение от страна на жалбоподателя. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, се дължи на действия на органите на Разплащателната агенция. Съгласно чл. 73, ал. 4 от Регламент № 2004/796/ЕО задължението за връщане на субсидии не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните органи.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22598 от 12.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на В. П. В. от гр. Т. е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 2327, 27 лв. за кампания 2009 г. по подадено от дружеството заявление за единно плащане на площ с УИН 08/100709/38184.

Съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден при липса на мотиви, при допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на АПК и чл. 23 и 28 от Регламент (ЕО) № 796/2004 и в нарушение на материалния закон. Дружеството не е било уведомено за започване на административното производство, както и за настъпилите нови обстоятелства, свързани с намаляването на допустимия слой за подпомагане. Посочил е, че липсват конкретни фактически основания за издаването на акта. От акта не става ясно по какъв начин е определена сумата за възстановяване, на какво се дължи недопустимостта за подпомагане на всеки отделен парцел. Съдът е цитирал заключението на експертизата, от което става ясно, че проверките през м. декември 2010 г. са установили разлики в допустимата за подпомагане площ, но Наредба № 5 от 10.03.2010 г. не може да се прилага за площи, декларирани през 2009 година. Приел е, че е допуснато нарушение на материалноправни норми, уреждащи реда за извършване на контролни проверки и тяхното документиране, както и необходимостта от извършване на допълнителни проверки при констатирани нарушения от земеделския производител. Позовал се е и на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Решението е правилно.

Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", административният орган е посочил, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК, както и на установено недължимо плащане на двойно заявени площи е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. От доказателствата по делото става ясно, че земеделският производител е заявил за подпомагане 9 земеделски имота. В оспорения акт не се съдържат конкретни данни каква площ от кой имот е двойно заявена и в кои части е застъпването на имоти. От заключението на експертизата е видно, че определената като недопустима площ за всеки имот е различна. Но както съдът правилно е посочил, тези факти следва да се съдържат в самия административен акт. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и чрез събиране на доказателства. Освен това конкретното посочване на недопустимата за подпомагане площ за всеки имот се изисква от чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 поради това, че различният процент недопустима площ води до различен размер на санкцията.

Правилни са изводите на съда за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26 и 34 от АПК, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми земеделския производител за започналото административно производство. Верен е изводът на съда, че са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 35 и 36 от АПК, изискващи служебното събиране на доказателства от административния орган с цел изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Разпоредбата на чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 изрично въвежда изискването при извършване на проверки чрез компютърни средства, включително и на кръстосани проверки, посочването на нередности да бъде последвано от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Поради това при констатирани различия вследствие извършени кръстосани проверки Разплащателната агенция е била длъжна да извърши допълнителни административни процедури, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатираните различия в площите. След като не е извършила такива проверки, Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тях. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата.

Касационната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Представените по делото писмени доказателства установяват, че разликите в допустимите за подпомагане площи се извеждат от нова информация, постъпила от МЗХ, а не се дължат на недобросъвестно поведение на земеделския производител. Правилно съдът е посочил, че издателят на акта не ангажира доказателства, за да установи, че земеделският производител умишлено е очертал и декларирал площи, които са необработваеми и негодни за подпомагане. Още повече, той няма достъп до компютърните данни в електронната система на ИСАК. При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаването на заявлението от земеделския производител следва да се приложи разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, както е посочено в решението на съда.

Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14 от 07.02.2012 г. по адм. дело № 414 от 2011 г. на Административния съд - Добрич. Решението е окончателно Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Х./п/ С. Б. В.О.