Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на кмета на община гр. В. против решение № 49 от 15.01.2009 г. по адм. д. № 1972/2004 г. на Варненския окръжен съд като неправилно поради нарушение на материалния закон.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение приема, че подадената в срок допустима касационна жалба е неоснователна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 33, ал. 1 ЗАП отм. във връзка с чл. 65, ал. 3 от ЗОС, съдът по жалба на К. Д. е отменил заповед № 1794/02.02.2004 г. на кмета на община гр. В., с която е наредено да се изземе жилищна сграда - частна общинска собственост на основание чл. 65 ЗОС, в която е настанен до построяване на жилището, определено като обезщетение в бл. 57 - ЖСК "Крепост" гр. В. на основание чл. 100 ЗТСУ отм. . Съдът е изложил съображения, че наемателят владее процесното жилище на валидно правно основание (чл. 22, б. "а" и чл. 23 ЗНО отм. тъй като жилищният блок, в който се намира жилището, определено за обезщетение, не е приет като годен за обитаване обект с образец № 16 съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ.

Решението е правилно като съдът е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция.

При правилно установените фактически обстоятелства по делото - липса на доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 178, ал. 1 ЗУТ относно жилището, определено като обезщетение за собственика на отчуждения имот, законосъобразно съдът е приложил материалноправната норма на чл. 65, ал. 1 ЗОС, тъй като наемателят ползва жилището, предмет на обжалваната заповед, на валидно правно основание, възникнало по силата на чл. 22, б. "а" и чл. 23 от ЗНО отм. . Жалбоподателят както пред първоинстанционният съд така и пред настоящата инстанция...