Производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано по касационна жалба на ЕТ”К. В. –АС” със седалище и адрес на управление гр. К., ул.”Г.Тертер” №16, представляван от К. В. С., чрез адв.Й. Н., против Решение от 15.11.2010г. на Софийски градски съд по адм. д.№ 1829 по описа за 2004г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против данъчен ревизионен акт /ДРА/ №662/17.10.2003г. на данъчен орган при ТДД гр. К., мълчаливо потвърден от РДД София, с който на ревизираното лице са установени задължения по ЗДДС отм. и ЗКПО отм. .

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209 т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод, че ревизираното лице дължи данък при източника по чл. 36 ал. 2 ЗКПО отм. защото процесният лек автомобил се използвал за административно-управленски цели, а не за стопанската дейност на фирмата. В частта по ЗДДС, съдът не обсъдил съставените ДРА на доставчиците, които заместват начисляването на ДДС като изискване за възникване на право на данъчен кредит. Необосновано съдът приел, че е недоказана и реалността на доставките като предпоставка за посоченото право; неправилно е и прилагането на чл. 109 ал. 11 и 12 ДПК отм. . Касаторът възразява против прекомерното, според него, присъдено юрисконсултско възнаграждение. Иска отмяна на решението и на ДРА .

Ответникът по касационната жалба директорът на Д”ОУИ” София” при ЦУ на НАП, чрез юрк.. И., оспорва жалбата по съображения в писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима и частично основателна, поради следното: 1.По ЗКПО

Спорно...