ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3986

гр. София, 09.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ,

в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Й.

Членове: Д. Д.

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Д. Д.

Касационно гражданско дело № 20238002103654 по описа за 2023 година.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 13 134/06.06.2023 година, подадена от Б. Т. П., срещу решение № 569/02.05.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 345/2022 година.

С обжалваното въззивно решение частично е отменено първоинстанционното решение № 2998/01.11.2022 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 2968/2022 година, като е отхвърлен предявения от Б. Т. П. иск за осъждане на „ЗК Л. И. АД гр. София на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да му заплати сумата от 10 000.00 лева (разликата между присъдената от въззивната инстанция сума от 15 000.00 лева и присъдената от първата сума от 25 000.00 лева), представляваща обезщетение за претърпени вследствие на получено при настъпило на 24.07.2017 година пътнотранспортно произшествие травматично увреждане, изразяващо се в псевдоартроза на дясната мишнична кост, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска-25.05.2021 година до окончателното плащане. В останалата част, с която предявеният иск е уважен до сумата от 15 000.00 лева първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. В подадената от Б. Т. П. касационна жалба се излагат доводи за това, че решението на Софийския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което предявения от касатора срещу „ЗК Л. И. АД гр. София иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да бъде уважен до посочения размер на претендираното обезщетение, а именно 25 000.00 лева.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. Т. П. твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответникът по касационната жалба „ЗК Л. И. АД гр. София е подал отговор на същата с вх. № 16 910/19.07.2023 година, с които е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 569/02.05.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 345/2022 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение в оспорваната с нея част. Б. Т. П. е бил уведомен за обжалваното решение на 15.05.2023 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 13 134/06.06.2023 година.

Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови решението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че не било спорно между страните, че на 24.07.2017 година, около 18. 00 часа, в гр. С. било настъпило пътнотранспортно между лек автомобил „П.“ с рег. № , застрахован при „ЗК Л. И. АД гр. София по валидна застраховка „гражданска отговорност“ и мотопед „Х.“ с рег. № , управляван от Б. Т. П., при което водачът на застрахования при дружеството лек автомобил 2 Актът е постановен на 13.09.2024 виновно бил причинил травматични увреждания на П., че за това произшествие бил съставен констативен протокол, образувано било досъдебно производство, което било приключило с присъда № 354206/06.03.2018 година, постановена по н. о. х. д. № 362/2018 година по описа на Софийския, 5- ти състав, че П. бил предявил претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като по образуваното гр. д. № 1310/2019 година, по описа на Софийски градски съд, било постановено решение № 4659/25.06.2019 година, с което „ЗК Л. И. АД гр. София било осъдено да заплати на Б. Т. П. обезщетение в размер на 40 000.00 лева, както и че решението на Софийски градски съд, било потвърдено с решение на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 5661/2019 година. В резултат на пътнотранспортното произшествие Б. Т. П. бил получил следните травматични увреждания: лицевочелюстна травма, контузия на главата, мозъчно сътресение, полифрагментно счупване на дясна раменна кост с разместване на фрагментите, за които му било присъдено посоченото обезщетение. След присъждането на обезщетението П. продължавал да търпи болки и страдания, като от извършени прегледи били установени следните увреждания: от прегледи на 02.06.2020 година и 16.04.2021 година, издадени от лекари ортопед-травматолози от ДКЦ ХХVСофия ЕООД гр. Софияхипотрофия на мишнична мускулатура, палпатронна болка в района на фрактурата. Пред първата инстанция била допусната и изслушана съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установявало, че посттравматичната псевдоартроза на диафизата на раменната кост с незарастване на счупването в средната част на мишничната кост в нормално приетите срокове. В амбулаторния лист № /0.0. година било описано състоянието на счупването на дясна мишнична кост към момента на прегледа, получено при процесното произшествие. Според вещото лице вследствие на наличната псевдоартроза на дясна мишнична кост, П. изпитвал болки с нисък до среден интензитет в мястото на счупване. При травмата имало също и засягане на радиалния нерв, който вървял близо до костта от което се получавали описаните като „токов удар“ от П. оплаквания и липса на чувствителност по предната страна на дясна предмишница. Лечението на псевдоартрозата на мишничната кост, по принцип било оперативноотстраняване на наличната остеосинтеза[1]интрамедуларен пирон и винтове, опресняване на ръбовете на костите в областта на фрактурата и 3 Актът е постановен на 13.09.2024 поставяне на нова метална остеосинтеза-плака и винтове. Ако се получел голям дефект в мястото на счупването, можело да се наложи да се направи костна пластика-взимане на парче кост от таза и поставянето му на мястото на дефекта. На Б. Т. П. бил извършен още един преглед на 19.01.2022 година, от ортопедтравматолог, в който не се препоръчвала оперативна намеса на този етап. Били установени хипотрофия на мускулатурата на дясна мишница; липса на чувствителност по предната страна на дясна предмишница; ограничен обем движение в дясна раменна става от 120°, при норма 180°; запазен обем движение в дясна лакътна става. Тези последици от увреждането били с траен характер. Забавянето във времето на процеса на костното срастване при счупване се разделяло на два етапа-забавено срастване на счупването и несрастване на счупването или псевдоартроза. Хипотрофията на мишницата била намаляване на обема на мускулатурата на мишницата, вследствие на някакво увреждане-травматично, неврологично, съдово. Вследствие на това увреждане, намалявал обема на мускулите в засегната област и тяхната сила. Псевдоартрозата се установявала с клиничен преглед[1]наличие на патологична подвижност в областта на счупването и с рентгенова снимка на която се виждала характерната картина на псевдоартрозата. При Б. Т. П., при прегледа, извършен на 19.01.2022 година не се били установили клинични данни за псевдоартроза (наличие на движение в мястото на счупване), тъй като в мястото на счупването имало метална остеосинтеза, която не позволявала такова движение. Първият документ, в който било описано състоянието псевдоартроза бил амбулаторен лист № /0.0. година, когато била направена и рентгенова снимка. Най-вероятно, псевдоартрозата на дясната мишнична кост при Б. Т. П. се била формирала около 9 месеца, до 1 година след произшествието. При наличието на нова травма в мястото на счупване можело да се получи така нареченото повторно счупванерефрактура, което имало други характеристики и рентгенова картина. Вследствие на неправилно проведена рехабилитация, можела да се получи псевдоартроза, като усложнение при лечението на счупването. Според специализираната литература, при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителния период при счупване на мишничната кост бил около 6 месеца. По делото нямало данни за това как била протекла рехабилитацията на Б. Т. П.. Псевдоартрозата се била формирала на мястото на счупването на дясна мишнична кост, получено при пътнотранспортното произшествие. 4 Актът е постановен на 13.09.2024 Медицинския преглед по съдебно-медицинската експертиза, изслушана по приложеното гр. д. № 76 078/2017 година. по описа на Софийския районен съд бил извършен на 27.03.2018 година-8 месеца след инцидента. При прегледа не били представени актуални рентгенови снимки, правени с цел установяване на забавено срастване. И при прегледа тогава и сега при извършения повторен преглед, не можело да се установи клинично наличието на псевдоартрозата. Тя била установена при направата на рентгенови снимки на 01.06.2020 година и след това.

От събраните гласни доказателства се установявало, че Б. Т. П. още не можел да се възстанови от инцидента. През 2020 година му били казали, че ръката му няма да се оправи. Имал болки в нея, не можел да я използва пълноценно, имал усещането, че го „бие ток“ в нея. Напуснал едната си работа, тъй като не можел да вдига тежко, не можел да си служи пълноценно с нея. Бил зле психически, тъй като не се оправял. Не се спорело между страните също така, че Б. Т. П. бил отправили застрахователна претенция към „ЗК Л. И. АД гр. София на 04.06.2020 година При така приетото за установено от фактическа страна правилно предявеният иск бил квалифициран, като такъв с правно основание чл. 432 ал.2 от КЗ от първоинстанционния съд. Б. Т. П. бил получил обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в производството по гр. д. № 1310/2019 година по описа на Софийски градски съд. Решението по това дело било постановено на 25.06.2019 година. Същото било потвърдено с решене № 1353/26.06.2020 година по в. гр. д.№ 5661/2019 по описа на Софийския апелативен съд. Видно от мотивите на същото, включително и от мотивите на въззивното решение към датата на неговото постановяване-26.06.2020 година били взети предвид търпените от П. болки и страдания към момента на приключване на устните състезания по делото, като било отчетено, че той продължавал да търпи болки от счупването и че възстановяването му било отнело повече от обичайното време за възстановяване и че към момента на постановяване на решенето не бил напълно възстановен. Прието било също така, че към момента на прегледа бил констатиран ограничен обем на движенията на дясната раменна кост. Взето било предвид, че на Б. Т. П. следвало да се извърши нова операция за отстраняване на остеосинтезата. Обезщетението от 40 000.00 лева било определено на П. за всички посочени болки и страдания от травмата т. е. същите били възмездени до този момент. В настоящото производство следвало да бъдат обезщетени търпените от Б. Т. П. неимуществени вреди, 5 Актът е постановен на 13.09.2024 които не били обезщетени в предходното производство, а именно псевдоратроза и хипотрофия на мишницата. Следвало при определяне размера на обезщетението да се вземело предвид заключението на вещото лице, което посочвало, че П. търпял болки с нисък до среден интензитет. Следвало да се отчете обстоятелството, че на П. било препоръчано при последния преглед да не се извършва оперативно лечение, а препоръчаното лечение на псевдоартрозата било рехабилитация. Определянето на обезщетение следвало да отечете неблагоприятните последици в момента на постановяване на решението, а не и хипотетични такива от бъдещо оперативно лечение, за което не било сигурно, че ще се случи. Следвало да бъде отчетено и обстоятелството, че Б. Т. П. търпял неудобства и в момента, както и психически негативни преживявания от това, че не се възстановявал напълно. Предвид на това въззивният съд намирал, че справедливия размер на дължимото обезщетение за ексцес било в размер на 15 000.00 лева. Тъй като правните изводи на въззивната инстанция не съвпадали изцяло с тези на първата, решението на последната следвало да бъде отменено в частта за присъждане на обезщетение за сумата над 15 000.00 лева до 25 000.00 лева, заедно със законната лихва за забава от 25.05.2021 година–датата на предявяване на иска, като в тази си част искът бъде отхвърлен. В останалата си част първоинстанционното решение било влязло в сила, като необжалвано.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. Т. П. е поискал обжалваното решение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това следва ли съдът, при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на размера на справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 година и да обсъди и анализира редица характерни за всеки случай, обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на тях да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? И за това следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 година обстоятелства и икономическата конюнктура в страната, съобразена с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените? Твърди, се че по така поставените въпроси въззивният състав на Софийския апелативен съд се е произнесъл в противоречие с указанията по т. 6 Актът е постановен на 13.09.2024 ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 година, а също така и с разрешението им дадено с решение № 158/28.12.2011 година, постановено по т. д. № 157/2011 година по описа на ВКС, ТК, І т. о., решение № 83/06.07.2009 година, постановено по т. д. № 795/2008 година, решение № 66/03.07.2012 година, постановено по т. д. № 619/2011 година и решение № 99/08.10.2013 година, постановено по т. д. № 44/2012 година, трите по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Двата въпроса са включени в предмета на спора, като са били предмет на обсъждане от страна на въззивния съд при постановяване на решението му и са обусловили залегналите в него правни изводи. С оглед на това следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд за проверка на съответствието му с посочената от касатора практика на ВКС.

Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 569/02.05.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 345/2022 година, по подадената срещу него от Б. Т. П. касационна жалба с вх. № 13 134/06.06.2023 година и такова трябва да се допусне. На Б. Т. П. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 200.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 569/02.05.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 345/2022 година.

ДАВА на Б. Т. П. от гр. С., ж. к. „М. “, бл. , вх. , ет. , ап. с ЕГН ********** и съдебен адрес гр. С., ул. „К.“ № , ет. , чрез адвокат Г. Б. Х., едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 200.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател:

Членове: 1.