№ 509

[населено място], 11.11.2019г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 642/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д. и С. П. Д. против решение № 90/31.10.2018 г. по т. д. № 27/2018 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 44/27.10.2017 г. по т. д.№ 73/2017 г. на Сливенски окръжен съд. С потвърденото решение е уважен предявеният по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК от „У. Л„ЕАД иск, с правно основание чл. 124 ГПК, за установяване задължение на ответниците към ищеца за връщане на движими вещи: полуремарке, марка Ш., модел САФ, рама. .., на основание договор за финансов лизинг № 90349/11.03.2010 г. и седлови влекач, марка Рено, модел Премиум, рама [.., на основание договор за финансов лизинг № 90348/11.03.2010 г., Касаторите считат произнасянето на въззивния съд недопустимо, предвид основаване претенцията на ищеца на разваляне на договорите за финансов лизинг. Позовавайки се на приетото в т. 4а на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, намират че ищецът не може да се ползва от основанието по чл. 417 т. 5 ГПК, а следва да предяви претенцията си за връщане на вещите на отпаднало основание по общия исков ред. Дори да не се сподели довода за недопустимост, касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, тъй като подновяването на вписването на договорите за финансов лизинг в Централния регистър на особените залози, извлечение от...