О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 745

София, 07.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г. о.в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията С. Б гр. дело № 2006 по описа за 2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. Д. срещу решение № 2 от 2.01.19г. по в. гр. дело № 1555/18г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1679 от 10.05.18г. по гр. дело № 17722/14г. на Пловдивския районен съд в обжалваните части.Касаторът е осъден да заплати на Д. П. С. сумата от 9500 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от 28.04.15г. до окончателното изплащане.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът счита, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: 1.Относима ли е преклузията, като институт към съпричиняване от този тип /неполагане на дължимата грижа /и следва ли такива житейски известни факти да се обсъждат от съда при прилагане на чл. 52 вр. с чл. 51 ал. 2 ЗЗД ; 2. Дали следва съдът да следи служебно за спазването на императивни материалноправни норми.Освен това поддържа, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск и е присъдил обезщетение за психически и емоционални травми, незаявени с исковата молба и недоказани по делото.Излагат се и оплаквания...