Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д. А. Н., живущ в гр. С., срещу решение № 1400 от 30.01.2013 г. по адм. д. № 14075/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена подадена от него жалба

срещу заповед рег. № К -10647/25.09.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното му правоотношение на главен инспектор - началник на група към отдел "Управление на собствеността и социални дейности" при Столична дирекция на вътрешните работи, категория В, поради неяваване на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14 дневен срок от влизане в сила на решение № 9763/04.07.2012 г. на Върховния административен съд на РБългария /ВАС/, петчленен състав на втора колегия за отмяна на заповед рег. №К -5005/18.05.2011 г. за прекратяване на служебното правоотношение. Ответната страна е представила писмени бележки.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Петчленен състав - ІІ колегия, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че е налице е посоченото в заповедта материалноправно основание по чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗМВР -

при неявяване на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение .

Посочено е, че жалбоподателят не е твърдял да се е явил в 14 дневния срок по чл. 251 от ЗМВР от влизане в сила на решението, който преброен по правилото на чл. 60, ал. 5 от ГПК изтича на 18.07.2012 г.,...