Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Д. П. от София, против решение № 374 от 15.01.2013 г., постановено по адм. дело № 7228 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са доводи, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 9а от ЗН.

Ответникът - областният управител на област С., чрез процесуалния си представител - юрисконсулт В. Д., прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, становищата на страните и провери обжалваното решение в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 и сл. АПК и чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, АССГ е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № РД-22-211 от 19.11.2001 г. на заместник областния управител на област С. като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 9а от ЗН когато към откритото наследство се възстановява собственост върху одържавени имоти, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца. Въз основа на данните по делото административният съд е посочил, че в случая тези предпоставки не са били налице, поради което и жалбата не е била уважена. Решението е законосъобразно.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че административният съд е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Ето защо напълно споделя направените в решението изводи, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят, а следва да се посочи допълнително следното:

Неубедителна е позицията на касационния жалбоподател, че в случая тя наследява "последващ" съпруг. Това е така, тъй като съдът е обсъдил наличието и на трите предпоставки, които следва да бъдат налице, за да е приложима разпоредбата на чл. 9а от ЗН, а именно: на първо място, следва да се касае до "последваща съпруга", което по смисъла на закона означава поредност в брака, т. е. следващ брак; на второ място, нормата на чл. 9а ЗН поставя изискването последващата съпруга и собственикът на одържавеното имущество да нямат родени или осиновени деца от брака си; и на последно място е изискването на закона последващата съпруга да е починала след възстановяване на собствеността по силата на реституцията. В конкретния случай именно последното обстоятелство не е било налице, тъй като наследодателката на В. П. е предявила искане с молба вх. № 97-00-6683 от 20.11.1998 г. да бъде обезщетена по реда на ЗОСОИ, т. е. към момента на откриване на наследството (2008 г.) не е бил налице административен или съдебен акт, въз основа на който да е установено наличието на уважени реституционни претенции. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 91а ЗН.

Несъстоятелно е и развитото в касационната жалба оплакване за нищожност на обжалвания индивидуален административен акт. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че заповедта на заместник областния управител е законосъобразна и не е нищожна. Това е така, защото материална незаконосъобразност от степен, водеща до нищожност, ще бъде налице само когато сме изправени пред пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотеза на приложима материалноправна норма, когато актът е изцяло лишен от законово основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган. В конкретния случай тези предпоставки не са налице. Това е така, защото заповедта е била издадена от заместник областния управител по делегация - заповед № РД-15-556 от 08.10.2001 г. на областния управител на София и във връзка с § 6 от ПЗР на ЗИДЗОСОИ (в сила от 01.02.2000 г.), т. е. била е издадена от компетентния орган. При тази фактическа обстановка не са налице посочените по-горе основания, въз основа на които да се обяви нищожност на издадената и предмет на административното производство заповед. Като е достигнал до същия извод, съдът е издал правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, на основание чл. 221, ал. 1 АПК РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 374 от 15.01.2013 г., постановено по адм. дело № 7228 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ А. Р. В.О.