Производството е по реда на чл. 145 -178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124 ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на Ц. А.а Димитрова от гр. П. срещу заповед № РД-10-281 от 03.02.2010 г. на Министъра на образованието, младежта и науката (МОМН), с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и във връзка с приетия Правилник за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати по образованието и утвърдено длъжностно разписание на Регионален инспекторат по образованието (РИО) – гр. П. – в сила от 09.02.2010 г., считано от датата на връчване на заповедта – 09.02.2010 г. Твърди, че в случая липсва съкращаване на длъжността й, тъй като не е налице утвърдено ново длъжностно разписание, което да е в сила от 09.02.2010 г. Моли съда поради изложеното да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, както и да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което не е заемала длъжност.

Ответникът – Министъра на образованието, младежта и науката, чрез процесуалния си представител и в представени писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна.

Не се спори между страните, а и от заповед № РД-10-2118 от 13.11.2008 г. на Министъра на образованието и науката се установява, че жалбодателката е заемала длъжността „главен юрисконсулт в отдел „Административно правно и финансово-стопанско обслужване в Регионален инспекторат по образованието...