Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Емпайерс" ЕООД, гр. С., срещу решение от 23.02.2009 г. по ахд №211/2007 г. на Софийски градски съд, ІІІ "е" състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 610/27.01.2003 г. на данъчен орган на ДП "Триадица", потвърден с решение № 803/25.04.2003 г. на директора на РДД - София. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила, иска отмяната му, отмяна на ДРА и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. С., при ЦУ на НАП, взима становище чрез процесуален представител за неоснователност на касационната жалба и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното в настоящето производство съдебно решение е постановено, след като с решение № 12466/12.12.2006 г. на ВАС, първо отделение е отменено решение от 21.12.2005 г. по ахд № 2814/2003 г. на СГС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания за провеждане отново на опорочените процесуални действия след редовно призоваване на страните.

За да постанови обжалваното решение, СГС е приел, че с обжалваната част на ДРА законосъобразно е отказано право на приспаден на данъчен кредит за данъчен период м. 08.2002 г. в размер на 44 782, 44 лв. на жалбоподателя по фактура...