Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцеусалния кодекс.
Образувано е по жалба на "Д. Б." ЕООД с. О., община Г., област Б.д срещу решение № 72 от 09.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите за отнемане на разрешително № 01610067 от 14.11.2007 г. /изменено с решение № 333 от 27.10.2008 г./ за водовземане от минерална вода.
Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срок на 30.03.2010 г., при връчено съобщение за решението с обратна разписка на 17.03.2010 г. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваната заповед на основание чл. 79, ал. 3, т. 3 от Закона за водите /ДВ бр. 65 от 2006 г./, във връзка с писмо на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" гр. Б.д до МОСВ, вх.№ 04-04-137/16.02.2010 г. и условията по т. 3 и т. 23 в раздел "Условия при които е разрешено водовземането и раздел "Такса за водовземане" е отнето разрешително № 01610067 от 14.11.2007 г. /изменено с решение № 333 от 27.10.2008 г./ за водовземане на минерална вода от сондаж "Делта -Бисер" на находище "Огняново - Гърмен, с Гърмен и с. О., издадено на "Делта -Бисер" ЕООД с. О., с цел на използването за питейно-битово водоснабдяване без друга алтернтива и за отдих, за обект -Хотелски комплекс, намиращ се на територията на парцел І, имоти пл.№ 41016, 41017 от кв. 41, в. м." Огняновски минерални бани" , в землището на с. М., община Г., област Б.д, поради неизпълнение на условията в разрешителното за непредоставяне на минерална вода за ползване от други обекти и за неплащане на годишни такси за водовземане за 2008 г. и 2009 г. в нормативно определения срок.
Посочено е в мотивите на решението, че от писмо на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" гр. Б.д до МОСВ вх.№ 04-04-137 /16.02.2010 г. е констатирано, че "Д. Б." ЕООД е нарушило условията определени в т. 3 и т. 23 в раздел "Условия при които е разрешено водовземането и раздел "Такса за водовземане" на разрешителното, тъй като е предоставило минералната вода за ползване от други обекти и не е заплатило годишни такси за водовземане за 2008 г. и 2009 г. в нормативно определения срок. Прието е, че са налице предпоставките по чл. 79, ал. 3, т. 3 /ДВ бр. 65 от 2006 г./ от Закона за водите, съгласно който органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличие на поне едно от следните условия : по т. 3 нарушаване на условията на разрешителното.
Не се спори, че на основание чл. 79, ал. 3, във връзка с чл. 52 ал. 1, т. 2,"а", "бб" /ДВ бр. 93 от 2009 г./ от Закона за водите, компетентен орган да отнеме разрешителното за водовземане на минерална вода е министърът на околната среда и водите.
Възразява се, че разрешителното е издадено на "Д. Б." ЕООД за обект "Хотелски комплекс" във връзка с обстоятелството, че в района няма възможност за захранване на хотелския комплес с вода за питейно битови нужди. Хотелският комплекс се състои от два хотела "Д. Б." и "С. Х." собственост на жалбоподателя, които работят като един хотелски комплекс. За двата хотела е удостоверено, че не могат да бъдат захранвани с вода от "В и К" Г. Д., както и за целия хотелски комплекс / включително за всеки от двата хотела е поискано разрешение за водоползване от министъра на околната среда и водите. Счита се, че не е допуснато нарушение на т. 3 от разрешителното, няма констатирани нарушения в тази насока и не са съставяни протоколи от МОСВ или оторизирани от него административни органи за констатирани нарушения на т. 3 от разрешителното.
Към жалбата са представени две удостоверения от "В и К" ЕООД Г. Д. № 194/109.07.2006 г. и № 406/26.10.2004 г. относно обект хотел за селски туризъм с местонахождание м. "Баните", кв. 11, пл.№ 1121, 1122, О. Г. , с инвеститор "Сигма-Холидей" ООД, в уверение за това, че в района няма водопроводна мрежа за захранване на обекта и съответно обект хотел за селски туризъм с местонахождание с. О., О. Г., с инвеститор "Д. Б." ООД, в уверение на това, че не може да захрани с вода за питейно-битови нужди обекта, поради недостиг на необходимото водно количество. Представена е молба от управителя на "Д. Б." ООД, без входящ номер, до министъра на околната среда и водите, с което е заявено съгласие от лимита на "Д. Б." ООД по разрешително за водовземане № 01610067/14.11.2007 г. да бъдат прехвърлени на "Сигма холидей" ЕООД с. О. по 0, 2 л/сек или 6307 м. куб. годишно за питейно-битови нужди, на В. М. Х., земеделски производител от с. Д., обл. Благоевград по 0, 2 л/сек или 6307 м. куб. годишно за питейно-битови нужди и молба на управителя на "Сигма холидей" ЕООД за нуждите на фирмата да бъде разрешено да ползват минерална вода по 0, 2 л/сек или годишно 6307 м куб. за питейно - битови нужди от лимита на "Д. Б." ООД по разрешително за водовземане № 01610067/14.11.2007 г. Няма доказателства да е дадено съгласие от компетения орган. При положение, че такова съгласие е искано допълнително следва, че разрешителното № 01610067/14.11.2007 г. не включва предоставяне на вода за хотела на "Сигма-Холидей" ООД.
В цитираното в оспорената заповед писмо вх.№ 04-04-137 /16.02.2010 г. на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" е посочено, че по отношение на разрешително за водовземане № 400587/30.10.2006 г. на В. М. Х., разрешително за водовземане № 41160015/04.09.2009 г. на "С. Х." ЕООД с управител А. С. Ч. и разрешително за водовземане № 41190001/27.10.2009 г. на "Сигма холидей" ЕООД, с цел пълнене на открит водоем за спортен риболов, не са заплатени дължимите такси за правото на водовземане от повърхностен воден обект - река Канина. Следователно са издадени отделни разрешения за водовземане на В. М. Х. и "С. Х." ЕООД, но няма доказателства да е разрешено полването на минерална вода от лимита на "Д. Б." ООД, поради което следва да се приеме, че е налице нарушение на условието в разрешителното по т. 3 от раздел "Условия при които е разрешено водовземането".
От доказателствата представени с жалбата, копия от платежни нареждания, е видно, че таксата за 2008 г. е заплатена на 30.11.2009 г., десет месеца след нормативно оперделения срок, а тази за 2009 г. - на 15.02.2010 , след срока, който е изтекъл на 31.01.2010 г. Съгласно т. 23 от условията при които е разрешено водовземането, титулярът на разрешителното е длъжен да спазва следните условия : ежегодно да заплаща такса за водовземане за разрешения годишен воден обем, като същата се дължи считано от началния срок на разрешителното, съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифата на Министерския съвет по чл. 194 от Закона за водите, в сила към момента на заплащане на таксата. Съгласно чл. 4, ал. 1 от тарифата, таксата за ползване на минерални води е годишна и се внася от титулярите не по - късно от 31 януари на следващата година. В случая таксата за 2008 г. и 2009 г. е заплатена към момента на издаване на оспореното решение № 72 от 09.03.2010 г., но след срока определен в тарифата, което дава основание за отнемане на разрешителното.
Неоснователни са твърденията, че констатациите не извършени по законоустановения ред, от компетентен орган и при спазване на законовата процедура. Констативният протокол № КД-01-388 от 09.10.2009 г. на Басейнова дирекция Западнобеломорски район Благоевград съставен от старши инспектор в отдел КВДИИО и началник група в С "ПОТП"- ОД на МВР Благоевград и в него е описана схемата за водоснабдяване на хотелския комплекс, за снабдяването на четирите сгради с топла и студена вода. От тези данни са направени изводи в писмо вх.№ 04-04-137 /16.02.2010 г. на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", че от сондажа се подава минерална вода за други обекти, собственост на "С. Х." ЕООД и В. М. Х. в нарушение на т. 3 от "Условията при които е разрешено водовземането" и при направена проверка на 12.01.2010 г. е установено, че не е преустановено подаването от сондажа на минерална вода към другите два хотела. Съгласно разрешителното контролиращи органи са министъра на околната среда и водите и директорът на БДЗБР, които са установили извършените нарушения въз основа на данните в протокола.
Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на "Делта -Бисер" ЕООД с. О. срещу решение № 72 от 09.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите за отнемане на разрешително № 01610067 от 14.11.2007 г., /изменено с решение № 333 от 27.10.2008 г./ за водовземане от минерална вода.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Н./п/ Д. М. П.Н.