Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на “Д. Т. К.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Брезовско шосе” № 176, подадена чрез управителя и представляващ дружеството И. В. Х., срещу решение № 2009/24.11.2011г. на Административен съд – гр. П., постановено по адм. д. № 734/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му против Данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 2083/11.08.2005 г., издаден от данъчен орган при ТТД– гр. П., с искане същият да бъде прогласен за нищожен, както и по частната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. П. при ЦУ на НАП против определение № 112 от 16.01.2012 г. на Административен съд – гр. П., постановено по адм. д. № 734/2011 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 2009/24.11.2011г. в частта му за разноските.

В касационната жалба на “Д. Т. К.” ЕООД се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че РА е нищожен, тъй като в изключително висока степен са нарушени изискванията за неговата законосъобразност – допуснати са нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и е налице несъответствие с целта на закона. Издаден е Акт за възлагане на данъчна ревизия /АВДР/ въпреки, че дерегистрацията не е била безспорен факт и в нарушение на изискването на чл. 120, ал. 5 от ЗДДС отм. . Констатациите в РА са в пълно противоречие с влязъл в сила съдебен акт – решение на Пловдивския окръжен съд № 917/17.07.06г., потвърдено с решение № 5423/31.05.07г. на ВАС, с което е отменен Данъчен акт за дерегистрация /ДАД/ № 4/06.12.2004г. Поради това, оспореният ДРА следва за бъде прогласен за нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с който да бъде прогласен за нищожен ДРА 2083/11.08.2005 г.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. П. при ЦУ на НАП – не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

В частната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. П. при ЦУ на НАП се излагат доводи за незаконосъобразност на определението, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 2009/24.11.2011г. в частта му за разноските. Твърди се, че макар съдът да е бил сезиран само с искане за прогласяване нищожността на ДРА, то правният интерес не е неоценяем, тъй като с него е отказано правото на дружеството да приспадне данъчен кредит в размер на 385 705.40 лв., начислен по повод прекратяване на регистрацията му по ЗДДС, на основание чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДДС отм. вр. чл. 70, ал. 1 от ЗДДС отм. . Претендира се отмяна на определението и решаване на спора по същество, като се измени решението в частта му за разноските и се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху посочения правен интерес.

Ответникът по частната жалба - “Д. Т. К.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Брезовско шосе” № 176 – не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на частната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба и частната жалба като подадени в срок и от надлежни страни са допустими.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил ДРА/ № 2083/11.08.2005 г., издаден от данъчен орган при ТТД– гр. П.. Със същия на основание чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДДС отм. вр. чл. 70, ал. 1 от ЗДДС отм. е отказано право на приспадане на начисления по повод прекратяване на регистрацията му по ЗДДС данък в размер на 385 705.40 лв. за обложени активи, налични към датата на повторната регистрация, тъй като начисленият данък при дерегистрацията не е бил внесен ефективно или прихванат от орган по приходите.

Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата с искане за прогласяване нищожността на ДРА на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, като е изложил следното в мотивите на своето решение:

Ревизионното производство е било образувано с АВДР № 2083/14.06.05г., издаден от Началник сектор „Данъчни ревизии и проверки” при ТДД Пловдив, упълномощен със заповед № 3/05.01.01г. на Териториалния данъчен директор на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ДПК отм. . Определените със ЗВДР органи са издали ДРА № /11.08.2005г. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на изложеното, не се констатира съществен порок на акта, който би могъл да обуслови неговата нищожност, като нарушаване изискванията за компетентност на органа, пълна липса на форма, липса на правно основание за издаване на ДРА, невъзможен предмет, липса на адресат /несъществуващ адресат/ или такова съществено процесуално нарушение, водещо до липсата на волеизявление. Правната норма на чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК може да намери приложение само, ако към датата на издаването на административния акт или към извършването на действието е налице влязло в сила решение на съда, на което административният акт или действието на административния орган противоречат. В случая ДРА е издаден на 11.08.2005 г., а решение № 917/17.07.06г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по адм. д. № 578/2006г., с което е отменен ДАД № 4/06.12.04г., е влязло в законна сила на 31.05.2007г. Влязлото в сила съдебно решение би могло да бъде основание за изменение на влезлия в сила ДРА по реда на чл. 133, ал. 1 ДОПК, но не е основание да се прогласи неговата нищожност. Така постановеното решение е правилно.

Доводите, наведени в касационната жалба, са неоснователни, поради следното:

Ревизията, приключила с издаването на ДРА № 2083/11.08.2005 г., издаден от данъчен орган при ТТД– гр. П., не е по повод дерегистрацията на дружеството по ЗДДС с ДАД № 4/06.12.2004г., за да се твърди, че ревизионното производство не е следвало да се образува при положение, че актът за дерегистрацията е обжалван и не е влязъл в сила, респ. че не е спазен срокът по чл. 120, ал. 5 от ЗДДС отм. . Като такава би могла да се определи евентуално ревизията, приключила с издаването на ДРА № 952/18.04.05г., в който се съдържат констатации, че на основание чл. 119, ал. 3 ЗДДС отм. дружеството е начислило ДДС към датата на дерегистрацията си – 12.01.05г. за наличните си активи. Ревизията, приключила с издаването на ДРА № 2083/11.08.2005 г., е по реда на чл. 112, ал. 3, т. 1 от ДОПК по повод подадено искане вх. № 5734/02.06.05г. за прихващане на ДДС за възстановяване в размер на 365 406.23 лв. срещу данъчни задължения по ДРА в размер на 385 699.57 лв. ДРА № 952/18.04.05г. не е обжалван нито по административен, нито по съдебен ред. ДРА № 2083/11.08.2005 г., потвърден с решение № 1152/13.10.05г. на Регионалния данъчен директор при РДД – Пловдив, не е обжалван по съдебен ред.

Правилно е приел Пловдивският административен съд, че на основание чл. 177, ал. 2 от АПК нищожни са актовете на административен орган, издадени или извършени след влизане в сила на съдебно решение, на което те противоречат. Тъй като, съдебното решение, на което жалбоподателят се позовава, е влязло в сила след издаването на ДРА, то той не е нищожен на посоченото правно основание.

С оглед на изложеното, обжалваното в настоящото касационно производство решение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила.

Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, частната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. П. при ЦУ на НАП е основателна. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че тъй като искането е само за прогласяване нищожността на ДРА, то следва да бъде квалифицирано като неоценяем иск. Правният интерес в случая, независимо, че е налице само искане за прогласяване нищожността на ДРА, се определя от размера на отказаното право на приспадане на данъчен кредит – 385 705.40 лв. С оглед на изложеното, определението като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени и на ответника в първоинстанционното производство да се присъдят разноски, определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху посочения правен интерес /след приспадане на присъдените с решението в размер на 150 лв./.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ : ОТМЕНЯ

определение № 112 от 16.01.2012 г. на Административен съд – гр. П., постановено по адм. д. № 734/2011 г., с което е оставена без уважение молбата на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. П. при ЦУ на НАП за изменение на решение № 2009/24.11.2011г. в частта му за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ДОПЪЛВА

решение № 2009/24.11.2011г. на Административен съд – гр. П., постановено по адм. д. № 734/2011 г., в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА

“Д. Т. К.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Брезовско шосе” № 176, представлявано от управителя И. В. Х., да заплати на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. П. при ЦУ на НАП допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 8 014.10 лв. /осем хиляди и четиринадесет лева и десет стотинки/

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2009/24.11.2011г. на Административен съд – гр. П., постановено по адм. д. № 734/2011 г., в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. З./п/ Б. Л.

М.З.