Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на директора на НСП-МВР - гр. С., против решение № 124/11.02.2008 г. по адм. д. № 4940/2007 г. на Административен съд - София град като неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Ответната страна - М. З.опраги оспорва касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на отказа за издаване на разрешение за постоянно пребиваване в РБългария рег. № ХМ-10645/21.09.2007 г. на директора на дирекция "Миграция" и върнал преписката на административния орган за произнасяне по посоченото в искането правно основание. Съдът е изложил съображения, че административният орган не се е произнесъл относно наличието на предпоставките на чл. 25, т. 4 от ЗЧРБ, посочено в искането на жалбоподателя, а е постановил отказа си на непосоченото правно основание - чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ, с което е нарушил разпоредбата на чл. 35 АПК, обуславящ нищожността на акта. Решението е правилно.

Съдът е изложил подробни правни съображения при правилно установени по делото фактически изводи като правните му изводи са законосъобразни и се спеделят от настоящата инстанция. Молителят е направил искане до административния орган с молба вх. № 1422/09.07.2007 г., с която е поискал продължаване на срока на пребиваване в страната, посочвайки като правно основание нормата на чл. 25, т. 4 от ЗЧРБ - в качеството си на родител на български гражданин, на който осигурява дължимата по закон издръжка. Административният орган не е разгледал искането на посоченото правно основание, нарушавайки разпоредбата на чл. 35 АПК, същият е постановил отказа си обсъждайки друго правно основание - на чл. 26, ал. 3 от ЗБРБ. Следователно, така издаденият от него административен акт страда от съществен порок на...