Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Таси “ ООД, представлявано от адв. А. Г., срещу решение № 92 от 07.03.2019 г. по в. гр. д. № 822/2018 на Плевенски окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение по гр. д № 1804/2018г на |Плевенски РС предявенсрещу касатора иск от „Круиз 77”ЕООД за обезщетение за вреди по чл. 403, ал. 1 ГПК е уважен за сумата сумата 7 112, 85лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от допуснато обезпечение по т. д.№196/2015г чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело на ЧСИ Т. К., по което настоящият ищец се е легитимирал като превилигирован кредитор, а ответникът по иска е бил хираграфарен кредитор на длъжника ИТ Г. Б. поради вписване на залог на търговски предприятие, след като искът за установяване недопустимост на това вписване на особн залог, предявен от „Таси “ ООД на основание чл. 29, ал. 1 ЗТР и обезпечен по този начин, е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, които вреди са претендирани от ответника като пропуснати ползи в размер на законната лихва върху постъпилата по изп. д.№20158150400265 по описа на Частен съдебен изпълнител Т. К. сума от 40 256, 91лв.,за периода от 22.04.2016г. до 17.01.2018г.

Въззивният съд е приел за ангажирана безвиновната деликтна отговорност на ответника и понастоящем касатор по чл. 403, ал. 1 ГПК в присъдения размер като е изтъкна, че по негово искане е допуснато обезпечението на предявен от дружеството иск чл. 29, ал. 1 ЗТР, отхвърлен като неоснователен, като са налице и останалите две кумулативно изискуеми предпоставки - претърпяна вреда, представляваща пропусната полза, чийто размер е съизмерим със законната лихва върху сумата 40 256, 91 лв.,която реално ЧСИ е наредил да бъде преведена по банковата сметка на назначения депозитар, след приспадане на дължимите такси на ЧСИ, за периода на действие на обезпечението от 22.04.2016г. до 17.01.2018г. За този период ищецът като заложен кредитор, чието право по ЗОЗ е било оспорвано от настоящия ответник, не е могъл да получи сумата за удовлетворяване на своето вземане и да я ползва по предназначение, подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са в размер на законната лихва съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД за периода на задържане на сумата, постъпила по изпълнителното дело, който размер ищецът е освободен да доказва. Изтъкната е причинната връзка между претендираната вреда и наложената обезпечителна мярка, като е отхвърлен довода на ответника по иска, че ищец има, респ. реализира вземане за тази прописната полза срещу длъжника по изпълнението, тъй като с нея се увеличавал дълга. Възраженията, че за липса на вреда, или причинна връзка поради уредбата по реда на чл. 32 и сл. ЗОЗ въззивният съд не е приел за относими.

С жалбата се иска отмяна на въззивното решение като недопустимо, незаконосъобразно и необосновано. Недопустимост се изтъква, тъй като по по т. д.№196/2015г, по което е допуснато обезпечение, настоящият ищец не бил ответник, а подпомагаща страна.В изложение се навежда основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 при три формулирани въпроса, по които не е формирана практика на ВКС за случаите, когато след вписване на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ е насочено изпълнение върху заложено имущество по реда на ГПК. (1) Пристъпилият към изпълнение заложен кредитор, или съдебният изпълнител има право на разпореждане с постъпилото при последния имущество? (2)Може ли пристъпилият към изпълнение заложен кредитор да получи от ЧСИ постъпилото заложено имущество при спряно изпълнително производство? (3) Предаването му представлява ли изпълнително действие? Поддържа се, че следва да бъде даден отговор в хипотеза на приоритет на изпълнението по ЗОЗ при това по ГПК при уредбата на конкуренцията в в чл. 17, ал. 5 и чл. 32а ЗОЗ и въпросът е от решаващо значение, тъй като щом настоящия ищец е могъл да реализира вземането си по реда на ЗОЗ,то не е търпял вреди от спиране на изпълнението по изпълнителното дело.

Като ответник по жалбата „Круиз 77”ЕООД, чрез адв. И. Й., с писмен отговор оспорва наличието на основания по чл. 280, ал. 1 т. 3 и ал. 2 ГПК Искът е допустимо уважен, тъй като ищецът е вредонсно засегнат от обезпечителната мярка, насочена срещу него като заложен кредитор. Въпросите са хипотетично зададени, Претендрират се разноски за касационната инстанция.

Касационната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу въззивен съдебен акт постановен в производство по иск с цена над 5000 лв.

Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, поради следното:

Не е налице основание за допускане до касационно обжалване на решението по служеБен критерии, за проверка на неговата допустимост Естеството на изложените от касатора възражения, основани на тълкуване на чл. 403, ал. 1 ГПК относно легитимиращо качество на ищеца не сочат на вероятна недопустимост на решението на въззивния съд произнесъл се по предавения иск и разгледал същия при наличие на всички положителни и отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки за това

При очертания предмет на делото и безспорно установените обстоятелства, трите поставени въпроса в изложението нямат връзка с решаващите съображения на съда, като тази връзка е изключена предвид установените факти по спора - събрана от ЧСИ по изпълнителното дело парична сума подлежаща на разпределение по чл. 460 ГПК за удовлетворяване на кредиторите по реда на ГПК,като първото, предявено на 01.06.2015г разпределение, както и второто разпределение, предявено на 16.11.2015г, са били отменени по жалби на кредитори към момента, в който е постановено спиране на изпълнението. Съображенията на съда да допусне обезпечението, а и нуждата от конкретната обезпечителна мярка молителят в това производствзо „ТАСИ” ООД е обосновавал с необходимост от временно препятстване другият кредитор -„Круиз 77” ЕООД да реализира именно права и възможности, произтичащи от особен залог на предприятието на длъжника по реда на ЗОЗ в негова полза. Поради това неотносимо към предпоставките за уважаване на иска, съответно без значение за изхода на делото е възражение, че увреденият от мярката бил имал на разположение специален правен способ, с който да преодолее ефекта от наложеното обезпечение и така да избегне вредите от него.

Тъй като въздържането от подобно поведение е с оглед наложеното от съд обезпечение и затова в случая то е дължимо, а обратното ще е противоправно, изразените чрез въпроси съображения на касатора не може да се оценят като решаващо основание за възраженията му по иска, че настоящият ищец е могъл да избегне вредите от обезпечението и затова липсвала причинна връзка. При формулирането на въпросите не е изпълнено общото селективно изискване за допускане до касационно обжалване в чл. 280, ал. 1 ГПК въпросът да е решаващо произнесен от съда и от обуславящо за изхода на делото значение. Поради това е безпредметно да се обсъжда необходимостта от тълкуване на сочените норми в ЗОЗ по съображенията, изложени от касатора в обосновка на основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, За пълнота следва да се добави, че при установената по делото вреда от пропуснато олихвяване на парична сума, която вече събрана и преведена на депозитар от ЧСИ, нито уреденото с изменията в чл. 17, ал. 5 ЗОЗ присъединяване за заложния кредитор, нито уредената в новия чл. 32а ЗОЗ (ДВ бр106/2016г) конкуренция с оглед момента на започнато изпълнение имат отношение към отговорността за конкретното увреждане,

На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ- то г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 07.03.2019 г. по в. гр. д. № 822/2018 на Плевенски окръжен съд

ОСЪЖДА „Таси“- ООД, с ЕИК 824136415 да заплати на „Круиз 77”, ЕООД, гр. Долна баня с ЕИК 131245356, сумата от 1500 лева разноски за касационната инстанция.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: