Производството е образувано по молба на кмета на община С., с която е направено искане за отмяна по реда на чл. 239,, т. 1 и т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 919/26.11.2012 г., постановено по адм. д. № 942/2012 г. по описа на Административен съд – София-област. Като фактическо основание на молбата за отмяна се представя Протокол от 28.11.2012 г., съставен от служители на общината във връзка с принудителното изпълнение на заповед № ЛС–01–20/11.01.2012 година на кмета на общината. В молбата се твърде, че общината е била лишавана от право да вземе участие и отношение при обсъждане на доказателствата по делото, чието решение се иска да бъде отменено.

Ответната страна – А. Й. Т., от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Ал. Живков, прави искане да бъде оставена без уважение молбата за отмяна. Прави искане за разноски поделото.

Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 240 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните.

Приложения по делото протокол не представлява новооткрито писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Това е така, защото той е бил съставен на 28.11.2012 г., т. е. има характера на новосъздадено доказателство. Нещо повече видно от датата на съставянето това доказателства е било създадено след приключване на производството по делото с постановено по него решение от 26.11.2012 г. Ето защо не е налице основание за отмяна на това решение по реда на...