Производството е по чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на Е. Д. Д. от с. М., Бургаска област срещу заповед № РД-44-165/26.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните (МЗХ), с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и във връзка с издаден Устройствен правилник на областните дирекции „Земеделие” (обн. ДВ, бр. 7 от 2010 г.; изменен бр. 9 от 2010 г.). Навеждат се доводи за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Моли за отмяната й.

Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорения административен акт.

Върховният административен съд, в състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт. Същата следва да бъде разгледана по същество.

Не се спори между страните, че жалбодателя е заемал длъжността „старши експерт” в Общинска служба по земеделие Сунгурларе, в Областна дирекция „Земеделие”- гр. Б..

С оспорената заповед №РД-44-165/26.02.2010 г. министърът на земеделието и храните е прекратил служебното правоотношение на жалбодателя на основание чл. 106 ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и ПМС № 265 от 10.11.2009 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено съкращаване на длъжността.

Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган, в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата...