Изходни позиции, които според нас трябва да се имат предвид при решаването на настоящото дело.Според чл. 19, ал. 1 от Конституцията икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива. Очевидно смисълът й трябва да се търси в схващането на икономическия либерализъм - пазарът представлява саморегулиращ се механизъм, който решава собствените си проблеми и обезпечава равни възможности на всеки. Постановката не трябва да се смесва със социалния либерализъм - държавата да се намесва, за да предпази индивида от нищета, невежество, безработица и болест, който също има място в нашия основен законТук трябва са се отбележи нещо важно. Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията трябва да се разбира в смисъл, че законът не трябва да създава монополисти, да ограничава конкуренцията, да посяга на потребителите. Въвеждането с повсеместни забрани, ограничения не води до друго освен деформиране на пазара. За илюстрация - забраната за съвместяване на двете функции по разпространение се обосновава с опасността от вертикална интеграция на оператор на програма и ползвател на ограничен ресурс. Но тази интеграция е фактически въпрос. Както за нея, така и за опасността от съгласувани практики, монополно положение, забрана за нелоялна конкуренция, съществува последващ контрол пред Комисията за защита на конкуренцията.Всеки опит правилата на Закона за защита на конкуренцията, под една или друга форма да бъдат възпроизведени в законите регулиращи икономиката, може да бъде определен като на неизживяно остаряло икономическо мислене което води до пряка държавна намеса в икономиката. Усилията с един закон предварително да се защитава конкуренцията не представлява нищо друго освен постановяване на пристрастни решения в една или друга полза. Горните примери показват, че законът е противоречив – в нашият случай в една посока.Никой не отрича че трябва да съществуват механизми за защита срещу монополизма, който в определени случаи е пряка рожба на пазара. Но в обсъжданата сфера не би могло предварително да...