Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР или Комисията/ чрез нейния пълномощник срещу решение № 4053/25.03.2010 г. по адм. д. № 14141/2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за недопустимо като постановено по жалба срещу междинен акт, предварителен акт и алтернативно за неправилно като поради противоречието му с материалния и процесуалния закон и необосновано. Ответниците по касационната жалба "Е.ОН България

Мрежи” АД, гр. В. и „Е.ОН Б. П.” АД, гр. В. чрез своя представител намират касационната жалба за неоснователна. Претендират разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби на „Е.ОН Б. М.” АД, гр. В. и „Е.ОН Б. П.” АД, гр. В., против т. 1 от протоколно решение № 155/06.10.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗЕ Комисията е взела решение на всички електроразпределителни дружества и крайни снабдители да бъде указано, че ДКЕВР ще приема като икономически обосновани единствено разходи за извършване на услуги, свързани с лицензионната дейност, които не надвишават посочените в таблицата.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт с мотива, че същият е постановен при съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за допустимо като постановено по жалба срещу самостоятелен, пораждащ непосредствени правни последици административен акт. В този аспект в касационната жалба се твърди, че Комисията е взела решение "да бъде указано", тоест самият краен акт е конкретното указание, според твърдението в касационната жалба. В случая

ДКЕВР е упражнила правомощието си по чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗЕ, осъществявайки контрол за спазването на условията и правилата за определяне на цени на услугите, свързани с лицензионната дейност. Касае се за допълнителни услуги извън снабдяването на потребителите с електрическа енергия и регулирането на цените по предоставянето й. При определяне на неподлежащи на регулиране цени за предоставяните услуги, свързани с лицензионната дейност, лицензиантите следва да съблюдават следния принцип, а именно: цените да съответстват на икономически обоснованите разходи за тяхното извършване, който принцип е залегнал в условията на издадените лизенции. С оспореното решение Комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии, като определя кои и какви, в какъв размер разходи са икономически обосновани. Така посочените с решението като икономически обосновани разходи създават задължение за енергийните дружества за съобразяването им при определяне цените на свързаните с лицензионната им дейност услуги, без да е необходимо да се издава за това друг последващ акт. В този смисъл обжалваният административен акт е самостоятелен, краен, пораждащ непосредствени правни последици акт. Същият подлежи на съдебен контрол в целия му обхват досежно валидността и законосъобразността му. Освен това претендираната от касатора оперативна самостоятелност на регулатора не изключва съдебния контрол. В случая такава съществува само и единствено като възможност за регулатора да не се съобрази с представените от дружествата разходи и да прецени различни такива по вид и размер като икономически обосновани. Доколкото приетите от регулатора разходи са действително икономически обосновани и именно поради този им характер формират цените на допълнителните услуги, е въпрос по същество досежно валидността и законосъобразността на акта.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за обосновано. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че при изчисляване на основния елемент от калкулацията за разходите -разходи за труд -не са взети предвид всички доплащания по Кодекса на труда, а използвания подход за определяне разходите за труд като средно претеглена аритметична величина от разходите за труд на трите електроразпределителни дружества, действащи на територията на страната за първото полугодие на 2008г., не отчита специфичната конкретика на дейността на всяко дружество. Предвидените от ДКЕВР максимални цени на услугите, предоставяни от жалбоподателите, не са икономически обосновани, а разходите определени с решението не възстановяват икономически обоснованите разходи на „Е.ОН България мрежи” АД и Е.ОН България продажби” АД за извършване на услугите, свързани с лицензионната им дейност. Изводът, че така определените разходи не са икономически обосновани, се споделя и от настоящата инстанция, като е установен от заключението на вещите лица. Спрямо така установените релевантни за спора факти първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Административният орган е основал разпореждането си с факти, които не са доказани. Така той не е взел предвид всички обстоятелства от значение за случая. Поради това за него не е налице посоченото в акта правно основание да издаде решение със съдържание като оспореното. Така определените от ДКЕВР максимални цени на услугите, предоставяни от ответниците по настоящето дела и свързани с лицензионната им дейност, не са икономически обосновани и в този смисъл не отговарят на принципите, заложени в условията на лицензиите, за чието контролиране е постановено обжалваното решение.

Предвид изложеното, като е приел, че спрямо решението на регулаторния орган са налице отменителни основания, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуални норми и същото като допустимо, обосновано и правилно следва да се остави в сила. По искането за присъждане на разноски:

Претенцията е за присъждане на допълнително направени и доказани разходи в размер на 2 992, 42 лв. за всяко едно от дружествата. От представената фактура се установява разход в размер от 2 992, 42 лв. , платена от "Е .ОН Б. М.", но с дата 08.03.2010 г., поради което не може да се приеме, че сумата е адвокатско възнаграждение по касационното производство, тъй като е престирана преди постановяване на първоинстанционното решение. От представеното преводно нареждане се установява, че на същото дружество е платена сумата 7 657.07 лв., от която се претендира част от уговореното възнаграждение. При липсата на списък на разноските за касационната инстанция следва да се присъди част от тази сума в размер на претендираната от 2 992, 42 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4053/25.03.2010 г. по адм. д. № 14141/2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд.

ОСЪЖДА Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на „Е.ОН Б. М.” АД, гр. В. сумата

от 2 992, 42 лв / две хиляди деветстотин деветдесет и два лв. и 0.42 лв/, представляващи направени пред касационната инстанция разноски. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Й./п/ Г. А./п/ Н. Д./п/ Т. Р. Т.Р.