Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Български документи за самоличност” при МВР против Решение №999/07.03.2011 г., постановено по адм. дело №9420/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен негов изричен отказ, обективиран в писмо рег.№ЖИ-3215/24.11.2010 г. за отмяна на ПАМ по реда на чл. 75, т. 5 от Закон за българските лични документи (ЗБЛД), по отношение на Д. Н. Й. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените в мотивите на решението указания.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспореният отказ бъде оставена без уважение.

Ответникът по касационната жалба – Д. Н. Й., редовно призована, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отменил изричен отказ, обективиран в писмо рег.№ЖИ-3215/24.11.2010 г. на Директора на Дирекция „Български документи за самоличност” при МВР за отмяна на ПАМ по реда на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД по отношение на Д. Н. Й. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените в мотивите на решението указания.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че нормата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД противоречи на забраната...