Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет против решение № 12311 от 15.11.2016 г. по адм. д. № 7565/2016 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е отменено решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, взето по т. 3 от протокол № 6 от заседание, проведено на 15.06.2016 г., с което по т. 3.1 е прието, че Г. С. Р., прокурор в Районна прокуратура – [населено място], е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, като виновно е нарушил нормата на чл. 360, ал. 2 от ЗСВ, и по т. 3.2 на Г. С. Р. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - „забележка“.

Жалбоподателат сочи касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е тълкувал понятията "прилагане" и "послужване", като приел, че тестът на чл. 360, ал. 2 ЗСВ предвижда забрана за изпращане на оригиналната преписка само при прилагането й.

Излага доводи, че понятията „прилагане“ и „послужване“ са разграничени само в нормата на чл. 82 от Правилник за администрацията в съдилищата, като съгласно чл. 82, ал. 1 несвършени дела не могат да се прилагат по други дела, както и да се изпращат на други учреждения, а ал. 2 на същия текст разпорежда, че несвършено дело може да се изпрати само за послужване по друго дело, без да се прилага по него и то ако изпращането не препятства разглеждането му. Сочи, че разпоредбата на чл. 360, ал. 2 от ЗСВ не дефинира разграничение между прилагане и послужване, доколкото е съобразена с дължимите съгласно процесуалните закони процесуални действия на съдиите, прокурорите и следователите. Процесуалните закони не предвиждат съответно процесуално действие, което да обективира послужването, например във връзка с доказателствата или други процесуални средства, докато прилагането/приемането на конкретни документи или цели дела намира своето процесуално основание в правилата за доказването. Волята на законодателя, изразена в нормата на чл. 360, ал. 2 от ЗСВ е да не се прави разграничение на понятията прилагане и послужване. За да бъдат ползвани от съда материалите по едно досъдебно производство следва да бъдат приети/приложени по разглежданото дело.

Процесуалният представител на ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът правилно е направил разграничение между изпращане на делото за прилагане и за послужване. В писмото, с което делото е изпратено е записано ясно, че се изпраща за послужване, след което да бъде върнато за решаване и жалбоподателят пред съда е изпращал поредица други писма, с които е изисквал делото да му бъде върнато. Сочи, че прокурорът не е могъл да постанови спиране на производството, без материалите да са при него.

Участващият по делото прокурор от ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В случая жалбоподателят пред съда е изпратил материалите за послужване, със съзнанието, че след послужването ще бъдат върнати и не се касае за прилагане на делото към друго дело, както е визирано в ЗСВ.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока предвиден в чл. 323, ал. 4 ЗСВ към момента на подаването й. Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна е установено, че на 09.07.2010 г. е образувана прокурорска преписка № 1291/2010 г. по постъпило от МВР уведомление за образуваното досъдебно производство. С постановление от 13.10.2010 г. на наблюдаващия прокурор досъдебното производство е спряно поради неразкриване на извършителя. По предложение от РУ на МВР – [населено място] производството е възобновено с постановление от 13.12.2010 г., като след няколко удължавания на сроковете за разследване, с постановление от 06.10.2011 г. наблюдаващият прокурор отново го е спрял, на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК. На 15.10.2013 г. пострадалият е сезирал наблюдаващия прокурор с молба да преквалифицира деянието, предмет на разследване по досъдебното производство, по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, с чл. 195, ал. 2 от НК и с чл. 196а от НК, като с постановление от 11.11.2013 г. наблюдаващият прокурор възобновил спряното досъдебно производство и уважил направеното искане. На 29.11.2013 г. досъдебното производство отново е постъпило в Районна прокуратура - [населено място] с предложение за спиране. На същата дата по преписката е постъпило и писмо от Окръжен съд – Пловдив, с молба за изпращане на досъдебното производство по търговско дело № 432/2013 г., образувано по обективно съединени искове по чл. 208 от КЗ във връзка с чл. 134 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Без да се произнесе по искането за спиране, с писмо от 29.11.2013 г. наблюдаващият прокурор е изпратил на съда оригиналните материали по неприключилото досъдебно производство за послужване.

На 24.11.2014 г. пострадалото лице сезирало наблюдаващия прокурор с искане за спиране на досъдебното производство, за да може да му се изплати застрахователно обезщетение. Прокурорът отправил искане до Окръжен съд – Пловдив за връщане на преписката, но получил отговор с писмо от 05.12.2014 г., че досъдебното производство е изпратено на Апелативен съд – П.. На 11.12.2014 г. наблюдаващият прокурор отправил такова искане и до Пловдивския апелативен съд, откъдето получил отговор с писмо от 15.12.2014 г., че същото не може да бъде върнато, тъй като по делото не е постановено влязло в сила решение. Към момента на подаване на предложението за дисциплинарно наказване, досъдебното производство не е върнато в Районна прокуратура – [населено място] и съответно не е постановен акт по предложението за спирането му. Същото е приложено по търговското дело, решението по което е обжалвано пред ВКС.

За да отмени оспорения акт съдът изложил мотиви, че съгласно чл. 307, ал. 3 ЗСВ, дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, каквото нарушението на чл. 360, ал. 2 ЗСВ не е. Не е установено виновно осъществяване на фактическия състав на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ, тъй като жалбоподателят е действал в рамките на служебната му компетентност. Направил изводи, че в случая преписката не е изпратена за прилагане, а само за послужване / временно ползване, след което трябва да се върне на изпращащия орган, а не да се приложи в оригинал по търговското дело/. Тези понятия нямат легални дефиниции в ЗСВ, но послужването не е синоним на прилагане, а чл. 360, ал. 2 ЗСВ има предвид единствено прилагане към друго дело. Законодателят не предвидил изпращане на копие от преписката при послужване. Прието е, че преценката на прокурора дори и неправилна е направена при изпълнение на служебните му задължения, като част от правораздавателната му функция. Направен е извод, че е налице основание за отмяна на администратнивния акт по чл. 146, т. 4 АПК, противоречие с материалноправни разпоредби и не е налице противоправно поведение на жалбоподателя поради което липсва основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Решението е неправилно.

С административния акт е наложено дисциплинарно наказание за нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ, състоящо се във виновно нарушение на нормата на чл. 360, ал. 2 ЗСВ. Съгласно чл. 360, ал. 2 ЗСВ когато неприключило дело или преписка трябва да се приложи към друго дело, се прави пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо, и копието се изпраща за прилагане. В случая е установено, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 360, ал. 2 ЗСВ, което представлява действие, неоправдано забавило производството по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ.

В решението за налагане на дисциплинарното наказание е записано, че е извършено дисциплинарно нарушение на 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ, в предложението за налагане на дисциплинарно наказание, въз основа на което е издаден административния акт, е посочено предл. 1-во, следователно е уточнено, че е извършено действие довело до неоправдано забавяне на производството.

Неправилно е прието от съда, че в случая не е налице задължение да се извърши пълно заснемане на материалите и да се изпрати копие от тях на а поискалия делото/ преписката друг орган на съдебната власт, тъй като преписката е изпратена за послужване, а не за прилагане. Не е посочено от съда на кое правно основание преписката е изпратена за послужване, но в случая не е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от Правилник за администрацията в съдилищата, съгласно която несвършено дело може да се изпрати само за послужване по друго дело, без да се прилага по него и то ако изпращането не препятства разглеждането му. Подобна разпоредба не съществува в Правилник за администрацията на Прокуратурата на Р. Б, съгласно чл. 71, ал. 6 от който, когато неприключило дело или преписка трябва да се приложи към друго дело, се прави пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо, и копието се изпраща за прилагане. В Правилник за администрацията на Прокуратурата на Р. Б не е предвидено изпращане на неприключило дело или преписка за послужване. К. П за администрацията на Прокуратурата на Р. Б, така и ЗСВ предвиждат само изпращане на копие за прилагане. Както е посочил дисциплинарният състав само в текста на чл. 24, ал. 5 от Правилник за администрацията на Прокуратурата на Р. Б, касаещ служба "Архив" на АГП и чл. 33, ал. 3, отнасящ се за служба "Архив" на ВКП и ВАП се използва термина "послужване", като и двете норми касаят ползването на архивни материали, т. е. такива по приключили преписки и производства и изискванията им не влизат в противоречие с нормата на чл. 360, ал. 2 ЗСВ, касаеща неприключили производства. За да бъдат ползвани от съда материалите по досъдебното производство следва да бъдат приети/ приложени по разглеждането дело, както е процедирал Окръжен съд -Пловдив. От писмото на Окръжния съд, с което досъдебното производство е изискано за нуждите на търговското дело, не може да се направи извод, че съдът е изискал преписката за послужване, а не за прилагане. В съпроводителното писмо, с което ДП е изпратено на Окръжен съд - Пловдив е посочено, че след послужване делото следва да се върне за решаване, но такива действия са предприети след една година и след поредно сезиране от пострадалато лице. Обстоятелството, че съдът не е върнал преписката е отчетено при преценката по чл. 309 ЗСВ. Взето е предвид, че пострадалото лице е било затруднено при реализиране на правото си на обезщетение.

Изпращането на копие от преписката е в рамките на служебните задължения на прокурора, поради което неизпращането на копие, а на оригинала, е неизпълнение на служебните задължения, а не дейност извършвана при изпълнение на правораздавателната му функция. Прокурорът е действал в изпълнение на служебните си задължения, когато е отговорил на искането за изпращане на преписката по търговско дело, а не при извършване на правораздавателната си дейност, както е приел съдът. След като изпращането на оригиналната преписка е направено при изпълнение на служебните задължения е налице нарушение на чл. 360, ал. 2 ЗСВ, като основание за налагане на дисциплинарно наказание поради неизпълнение на служебни задължения. Основателен е доводът на касационият жалбоподател, че текстът на разпоредбата на чл. 360, ал. 2 ЗСВ се отнася до организацията на работа на магистратите, а не е част от правораздавателната им функция.

Досъдебното производство е изискано за нуждите на търговското дело. Прокурорът е посочил в съпроводителното писмо, с което досъдебното производство (ДП) е изпратено на Окръжен съд - гр. П., че след послужване делото следва да бъде върнато за решаване и последствие е изискал връщане на делото, но в Правилник за администрацията на Прокуратурата на Р. Б не е предвидено изпращане на делото за послужване. Следователно жалбоподателят пред съда е нарушил разпоредбата на чл. 360, ал. 2 ЗСВ като основание за прилагане на чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не се е произнесъл, дали е налице бездействие поради непроизнасяне на прокурора по реда на чл. 242 и сл. НПК, тъй като в решението за налагане на дисциплинарно наказание не е посочено, че е налице бездействие, а в предложението за налагане на дисциплинарно наказание е посочено, че е налице действие. В този смисъл не е налице соченото от касационния жалбоподател съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е следвало да се произнася дали е налице бездействие.

Независимо от това оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, което е основание за отмяната му и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърли подадената жалба срещу решението на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Петчленен състав, II колегия РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 12311 от 15.11.2016 г. по адм. д. № 7565/2016 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. С. Р. срещу решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, взето по т. 3 от протокол № 6 от заседание, проведено на 15.06.2016 г., с което по т. 3.1 е прието, че Г. С. Р., прокурор в Районна прокуратура – [населено място], е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, като виновно е нарушил нормата на чл. 360, ал. 2 от ЗСВ, и по т. 3.2 на Г. С. Р. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - „забележка“. Решението не подлежи на обжалване.