Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, съответно на [ЮЛ] със седалище в [населено място] - юридическо лице с нестопанска цел, представлявано от председателя на УС П.Я., подадена чрез процесуалните представители адв. Вл.Замфиров и адв. Д.Попова, и на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/, подадена чрез процесуалния представител юрк.М. Ботева, срещу решение №12119/10.11.2016г., постановено по адм. д. № 6996/2015г. по описа на ВАС, четвърто отделение, с което е отменено решение № 423/19.05.2015 г. по преписка № КЗК-103/2014г. на Комисията за защита на конкуренцията, установило неизвършено нарушение от страна на [фирма] със седалище [населено място] по чл. 21 т. 3 от ЗЗК и е прекратено административното производство по преписка № КЗК-103/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията.

В двете касационни жалби са развити съображения, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, а в първата и за нарушение на материалния закон - чл. 21 от ЗЗК - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.В касационната жалба на Комисията за защита на конкуренцията по отношение на прекратителната част на първоинстанционното съдебно решение са релевирани и доводи за пороци, обосноваващи касационното основание за отмяна по чл. 209, т. 1 от АПК – нищожност поради несъответствие с чл. 173, ал. 1 от АПК и при липса на компетентност, тъй като съдът не е направил произнасяне по същество и в тази връзка, според чл. 173, ал. 1 от АПК е трябвало да върне преписката на административния орган, със съответни указания .Основните доводи на касационните жалбоподатели са, че решаващият състав погрешно е приложил чл. 38 ал. 1, т. 3, чл. 43 и най-вече чл. 41 от ЗЗК,без да съобрази, че в последния са посочени...