Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], обл. С., представлявано от А. М. К., против Решение № 240/22.01.2016 г., постановено по адм. дело № 271/2015 г., по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 363/14.10.2015 г., на Кмета на О. М, с която е отказано определяне на категория на Заведение за бързо хранене - Бистро "Г.", находящо се в [населено място], [улица]- Кооперативен пазар. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и вместо него постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът - Кмета на О. М, с писмен отговор и писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Смолян е отхвърлил като неоснователна жалбата на [фирма] срещу Заповед № 363/14.10.2015 г., на Кмета на О. М, с която е отказано определяне на категория на Заведение за бързо хранене - Бистро "Г.", находящо се в [населено място], [улица]- Кооперативен пазар. За да постанови този резултат съдът е приел, че заявителят не е изпълнил разпореждането на помощния орган - Общинската експертна комисия за категоризация на туристическите обекти, [населено място], за допълнително представяне на документи за собственост върху земята, договор за наем или договор за отстъпено право на строеж. По тези причини съдът е приел, че не са представени изискуемите от ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) документи, визирани в разпоредбата на чл. 129, ал. 1 т. 6 от ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА), с оглед на което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно.

В разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) (ЗТ) са изброени документите, които следва да се приложат към заявлението за категоризиране на места за настаняване и на заведения за хранене или развлечение. Съгласно относимата т. 6 от правната норма, към заявлението следва да се приложат и копия на документите за собственост на обекта или копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта. От съдържанието на разпоредбата е видно, че визираните в нея документи трябва да удостоверяват правото на лицето да извършва съответната туристическа дейност в посочения от него обект. Представените в административното производство и в съдебното производство доказателства - разрешение за строеж № 31 от 24.04.1993 г., издадено на [фирма], Разрешение за ползване № 2 от 11.03.1994 г., издадено на същото лице, Удостоверение по чл. 202 от ЗУТ и др., както и данните от заключението на изготвената по делото експертиза за наличието на разрешителни за изграждане на водопроводна инсталация на обекта и за прикачване на нова ел. инсталация с мощност 10 кв., установяват по категоричен начин това право. Както е отразено и в съдебното решение, общината също приема, че едноличният търговец е собственик на процесния обект. Ето защо и тъй като Законът за туризма не съдържа изискване за представяне на документи за правото на собственост върху терена, в който е изграден съответният обект, предвид изложеното по-горе, непредставянето на изисканите от Комисията по чл. 14 от ЗТ договор за покупко-продажба на земя или на договор за отстъпено право на строеж не обосновава наличието на основание по чл. 130, ал. 3 във вр. с чл. 129, ал. 1, т. 6 от ЗТ за отказ за категоризиране на процесния обект.

По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд Смолян следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорената Заповед № 363/14.10.2015 г., на Кмета на О. М, с която е отказано определяне на категория на Заведение за бързо хранене - Бистро "Г.", находящо се в [населено място], [улица]- Кооперативен пазар, собственост на [фирма], бъде отменена като незаконосъобразна и преписката върната на административния орган за произнасяне по заявление с вх. № 96 - Е - 194/07.09.2015 г. от А. М. К., представляващ [фирма] съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 240/22.01.2016 г., постановено по адм. дело № 271/2015 г., по описа на Административен съд Смолян, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед № 363/14.10.2015 г., на Кмета на О. М.

ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по заявление с вх. № 96 - Е - 194/07.09.2015 г. от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], обл. С., представлявано от А. М. К. в едномесечен срок. Решението е окончателно.